Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Лейтенант…
— Какво?
Той обгърна с длани лицето й, сетне обсипа с целувки челото й, страните и устните й.
— Обичам те — прошепна.
Сърцето й затуптя така, сякаш щеше да изскочи от гърдите й, за миг й се зави свят.
— Знам. Въпреки че не съм богата червенокоса парижанка. Колко й струваше познанството с теб?
— За пари или за чувства става дума?
Ив се засмя и поклати глава:
— Непоправим си. — Тръгна към вратата, но преди да я отвори, се обърна и каза: — Аз също те обичам… Между другото, Галахад току-що отмъкна парчето шунка от чинията ти.
Докато вървеше по коридора, чу как съпругът й мъмри котарака:
— Колко пъти съм ти казвал да не правиш така?
Тя се усмихна и изтича надолу по стълбата. Във фоайето се сблъска със Съмърсет. Както му беше обичай, икономът изникна изневиделица и като й подаде коженото яке, надменно промърмори:
— Предполагам, че ако не се обадите, ще се приберете за вечеря.
— Предполагай каквото си щеш! — тросна се тя, грабна якето си, навлече го, предпазливо се озърна и прошепна: — Ще ми отделиш ли малко време?
— Моля?
— Престани да вириш нос и да ми пробутваш номерата си — шепнешком го сряза тя. Посочи към входната врата и добави: — Ела навън.
— Претрупан съм с работа… — подхвана икономът.
— Млъкни! — Ив го накара да излезе, затвори вратата и вдъхна с пълни гърди свежия пролетен въздух. — Отдавна работиш за Рурк и го познаваш по-добре от когото и да било. Но преди да поговорим за него, кажи какво е мнението ти за Мик Конъли.
— Нямам навик да клюкарствам по адрес на гостите във вашия дом.
— Не се прави на идиот! — Тя леко го удари с юмрук по гърдите, а Съмърсет гневно я изгледа. — Да не мислиш, че нямам друга работа, освен да си бъбря с теб? Някой иска да извади Рурк от равновесие. Нямам представа каква е причината, но някой се стреми да му създаде неприятности. Какво е мнението ти за Конъли?
Очите на Съмърсет бяха добили цвета на оникс и в тях припламваха гневни искрици — не беше свикнал с него да се отнасят грубо. Все пак загрижеността му за Рурк надделя над обидата.
— Познавам Мик не по зле от Рурк. Беше доста буен младеж, но и приятелите му не падаха по-долу. Такива бяха времената. Имаше си неприятности с родителите, ала и другите младежи не се разбираха с по-възрастните. Запознах се с него, когато Рурк заживя при мен. Беше учтив, но доста необуздан. Личеше си, че гладува, но тогава всички гладувахме.
— С Рурк карали ли са се някога?
— Между младежите непрекъснато избухваха юмручни схватки, но всички момчета и момичета в квартала душа даваха за Рурк. Мик беше готов да му отрежат ръката заради него, смяташе го за божество. Казваше, че му е задължен за цял живот. Веднъж ченгетата набиха Рурк — присмехулно добави икономът — заради Мик, който беше оплескал работата след един обир.
— Достатъчно — промълви тя. Думите на Съмърсет я бяха поуспокоили.
— Свързано ли е с убийството на камериерката?
— Да. Престани да си вириш носа, използвай го да надушиш нещо в миналото или в настоящето, което би могло да заплашва Рурк. Ако се натъкнеш на нещо подозрително, каквото и да било то, веднага ми кажи. В изгодна позиция си, защото знаеш къде се намира той във всеки момент и няма да предизвикаш подозренията му. Бъди нащрек, отваряй очите и ушите си.
Понечи да се обърне, но Съмърсет сложи ръка на рамото й:
— Има ли опасност за живота му?
— Ако се страхувах за живота му, нямаше да го пусна да излезе от къщата, дори ако се наложи да го упоя или да го окова с белезници!
На Съмърсет му се искаше да я разпита по-подробно, но тя рязко се обърна и заслиза по стъпалата към алеята, на която беше паркирана очуканата й служебната кола.
С бързи крачки Ив прекоси общото помещение в участъка и отиде в мъничката си канцелария. Още щом отвори вратата видя, че мига червената лампичка на видеотелефона, сигнализираща за новопостъпили съобщения, а на монитора на компютъра се изреждаха нови и нови данни. Ала вместо да се заеме с работата си, тя отвори чекмеджето на бюрото и започна да рови из него. Пийбоди влезе, изненадано се втренчи в нея и нерешително заговори:
— Лейтенант, Макнаб каза, че…
— Искам лазерно оръжие и бронежилетка — прекъсна я Ив, извади от кожения калъф нож с петнайсетсантиметрово острие и със задоволство забеляза как светлината от прозорчето се отразява от блестящата му повърхност.
— Лейтенант, какво се е случило! — облещи се помощничката й.
— Трябва да се въоръжа, защото отивам в Отдела за поддръжка на моторните превозни средства. Първо ще убия всички некадърници, които наричат себе си автомеханици, ще напъхам труповете им в колата и ще я запаля!