Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Каквито и препятствия да бяха издигнали Айез Седай, изглежда, бързо ги вдигнаха, защото се обърнаха да гледат мълчаливо склона. Аша’ман на свой ред се заоглеждаха и накрая Гедвин им махна с ръка да се отпуснат. Изглеждаше разочарован.
Ранд се катереше бавно по склона с Мин, която го бе хванала под ръка, и й говореше нещо. По едно време отметна глава назад и се разсмя, а тя тръсна тъмните си къдрици, падащи до раменете й, и също се засмя. Човек можеше да го вземе за някой селски момък, излязъл да се поразходи с това момиче. Само дето бе окачил меча си на колана и току прокарваше длан по дългата му дръжка. И ако го нямаше Таим до другото му рамо. Както и Мъдрите, следващи го почти по петите. А също и кръга от Деви и сисвай-айман, кайриенците и майенците, които допълваха процесията.
Перин изпита облекчение, че в края на краищата не му се бе наложило да слезе долу сред онази касапница: но трябваше да предупреди Ранд за сложния възел от неприязън и вражди, които бе забелязал тази заран. Какво щеше да направи, ако Ранд откажеше да го изслуша? Ранд доста се беше променил, откакто бе напуснал Две реки, но още повече след като Койрен и пасмината с нея го бяха отвлекли. Не. Все още трябваше да е с ума си.
Ранд и Мин, придружени от доста внушителна свита, влязоха в кръга от фургони.
Таим пристъпваше до Ранд като негова сянка, разбира се, мургав, с леко клюнест нос и според Перин — чаровен в очите на повечето жени. Не малко от Девите във всеки случай го заглеждаха повторно, че и потретваха — в това отношение те бяха много открити. Таим хвърли бърз поглед към Гедвин, който поклати глава съвсем леко. По лицето на Таим за миг пробяга гримаса.
Нандера и Сюлин влязоха буквално по петите на Ранд, една до друга естествено, и Перин се зачуди как така пропуснаха да вкарат поне още двайсет Деви. Те май не оставяха Ранд и баня да си вземе, без Девите да пазят около ваната. Така и не разбираше защо Ранд търпи това. Нандера беше мускулеста жена, с коса по-скоро сива, отколкото жълта, но загрубелите й черти й придаваха чар, макар и да не можеше да се нарече красива. Сюлин — жилава, цялата в белези, със загрубяла кожа и белокоса — правеше дори Нандера да изглежда миловидна и почти мека. Те също изгледаха набързо Аша’ман, без много да им проличи, след което очите им обходиха двете групи Айез Седай също толкова повърхностно. Пръстите на Нандера се разшаваха в ръчния говор на Девите и Перин за кой ли пореден път съжали, че не го разбира, но една Дева беше по-скоро готова да се откаже от копието, за да се омъжи за някоя крастава жаба, но не и да научи някой мъж на тяхната реч с ръцете. Една Дева, която Перин не беше забелязал досега, клекнала до един фургон на няколко крачки от Гедвин, й отвърна по същия начин, както и още една, която до този момент си беше играла на котешка люлка със своята сестра по копие недалече от пленничките.
Амис доведе Мъдрите и ги откара на една страна да си поговорят със Сорилея и няколкото други, които бяха останали в кръга. Въпреки твърде младоликото й лице за тази дълга до кръста бяла коса, Амис беше важна фигура, втората по важност сред Мъдрите след Сорилея. Те не използваха хитринките с Единствената сила, за да заслонят приказките си, но седем-осем от Девите тутакси ги обкръжиха и лекичко си затананикаха, коя седнала, коя права, коя клекнала — ей така, уж случайно.
На Перин му се струваше, че много начесто бе започнал да въздиша, откакто се забърка с Айез Седай и Мъдрите. Изобщо, жените напоследък сякаш се бяха наговорили само да го ядосват.
Добрайн и Хавиен, повели конете си и без своите бойци, влязоха последни. Хавиен най-после бе преживял истинска битка. Перин се зачуди дали следващия път ще е пак толкова напорист. Почти на годините на Перин, днес той далеч не изглеждаше толкова млад, колкото завчера. Добрайн, чиято дълга прошарена вече коса беше избръсната отпред по обичая на кайриенските воини, определено не беше млад и вчерашният ден определено не беше първата му битка, но честно казано, и той изглеждаше състарен и угрижен. Както и Хавиен. Очите им потърсиха Перин.
Друг път той щеше да изчака да види какво искат да му кажат, но сега се смъкна от седлото, хвърли юздите на Стъпко на Ейрам и отиде до Ранд. Други вече го бяха изпреварили. Само Нандера и Сюлин стояха мълчаливо.
Кируна и Бера се бяха размърдали още когато Ранд влезе сред фургоните и докато Перин се приближаваше, Кируна заговори важно:
— Вчера ти отказа Церителството, но и слепецът може да види, че все още имаш болки, и макар Аланна да не е готова… — Тя млъкна, щом Бера я докосна по рамото, но отново подхвана почти без пауза. — Навярно вече си готов да те Изцерим? — Изрече го така, все едно че му каза: „Навярно най-после си събрал малкото си ум?“