Потъването на Япония

Защо ли бе умрял?

Огънят „Даймонджи“ сякаш беше огън и за изпращането на Го. Като премигваше, той постепенно започна да угасва. В тази страна нищо не умира и нищо не изчезва…

Наистина ли е така? Да вземем за пример Киото… Просъществувал е хиляда години, като и днес не позволява на миналото да умре. А в бъдеще? През следващите хиляда години?…

— Искате ли чашка? — попита приближилата се до него не много млада гейша. — Но какво става с вас? Съвсем ви доскуча… Не искате ли да пиете?

— Пия — отговори Онодера, който повдигна чашата с бира.

— Но какво ти е, нещо не те хваща? — отбеляза Ито, репортер от хрониката, който бе дошъл от Токио. — За Го ли мислиш?

— Да.

— Аз също мисля за него — репортерът отпи съвсем малко от пълната чаша и с цялото си тяло се обърна към Онодера. — Неговото завещание… Впрочем не зная, може и да не е негово. В мен има копие. Не ти ли се струва, че тук има нещо, което не е наред? Все си мисля, че това е убийство.

— Не, според мен това е случайна смърт…

Когато Онодера произнесе тези думи, почувствува, че изведнъж всичко му се проясни. Пред очите му изплува цялата картина на смъртта на Го, за която бе чул на местопроизшествието. През нощта на двадесет и втори юли, а ако трябва да бъдем точни, в два часа сутринта на двадесет и трети юли, Го, без да каже никому нито дума, изведнъж излязъл от хотела в Хамамацу. Портиерът го видял как взел такси, а шофьорът, който бил повикан след това да даде показания, казал, че докарал Го точно до планинския път, пред самата Сакума. Го не се върнал в хотела, а след три дни трупът му бил намерен при бента на Сакума по горното течение на реката Тенрю-гава. Черепът му бил силно разбит. В хотела били намерени странни записки… Погълнат от някаква мисъл, Го е можел по всяко време на денонощието да изтича до лабораторията или да вдигне от леглото другарите си. Значи това е било нещо, което го е накарало силно да се развълнува посред нощ. И без да дочака утрото, той се е устремил към горното течение на Тенрю-гава. Може би е открил нещо на бреговете на тази река или е искал нещо да провери. В района Сакума стигнал още по тъмно. Следвайки своята безразсъдна привичка, Го освободил таксито и се насочил към бента. Спуснал се в дефилето, вероятно за да разгледа нещо. В полумрака на разсъмване той се подхлъзнал по мократа от сутрешна роса трева или на нещо друго и паднал… Може би всичко е станало така, но какво го е заставило посред нощ да хукне към Сакума?

На съседната веранда засвири музика. Вятърът изведнъж стихна и стана задушно.