Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Следващата лекция засягаше техническото сътрудничество между агенциите. От нея стана ясно, че „Мосад“ най-добре от всички се справя с отварянето на ключалки: например различни предприятия в Англия, произвеждащи ключалки, изпращат новосъздадени механизми на британската разузнавателна служба, където чрез тест се проверява доколко са надеждни. Техните служби пък изпращат моделите на „Мосад“ за анализ. Процедурата е следната. Нашите хора ги анализират, разбират как трябва да се отвори и в края на краищата го изпращат обратно със следното заключение: „Не подлежи на отваряне.“
Следобед Дов Л. изведе класа отвън на паркинга, където бяха паркирани седем бели форд-ескорта. (В Израел повечето от колите на „Мосад“, „Шабак“ и полицията са бели, въпреки че шефът на „Мосад“ тогава караше „Линкълн Таун“ с цвят на бургундско.) Същността на това занятие бе да се научим да забелязваме кога умишлено сме следени от някоя кола, нещо, което непрекъснато упражнявахме. В него няма и частица от това, което сте свикнали да виждате във филмите или да четете в книгите, като например тези малки жички, прикрепени на врата на героя, които го предупреждават, че някой го следва. Това е нещо, което се учи с постоянна практика.
Всяка вечер, когато се прибирахме вкъщи, и сутрин, когато пътувахме към училище, трябваше да се уверим, че никой не ни следва.
На другия ден Рен С. изнесе лекция за „саяним“, уникална структура в операциите на „Мосад“. Саяним, което означава помощници, трябва да бъдат 100% евреи. Те живеят в чужбина и въпреки че не са израелски поданици, с тях можеш да се свържеш чрез роднините им в Израел. Израелец, който има роднина в Англия например, може да изпрати писмо, че приносителят служи в организация, чиято главна цел е спасяването на евреите. Би ли могъл британският роднина да помогне по някакъв начин?
По света има хиляди саяними. Само в Лондон две хиляди от тях развиват активна дейност, а пет хиляди е наличният потенциал. Всички те имат различни професии.
Автомобилният саяним например, който държи агенция за коли под наем, може да помогне на „Мосад“ да наеме кола, без да има нужда да попълва традиционната информация. Саянимът наемодател може да осигури квартира, без да те гледа с подозрение, саянимът в банката може да ти даде пари винаги, когато имаш нужда, дори и през нощта, а саянимът лекар може да оправи огнестрелната ти рана, без да съобщи за това на полицията, и т.н. Идеята е да има колкото се може повече хора на разположение, които да направят необходимото, но да си държат езика зад зъбите от лоялност към каузата. Плащат им се само разходите. Често лоялността на саянимите е оскърбявана от катси, които се ползват от услугите им само за свои собствени нужди. За саянимите няма начин да го проверят.
Едно е сигурно обаче, че дори някой евреин да не се съгласи да работи с теб за „Мосад“, той никога няма да те предаде. Следователно имаш на разположение абсолютно безопасна система на вербуване, която ти предоставя огромен брой евреи, които във всеки един момент те пазят от външния свят. Много по-лесно е да се възползваш от възможностите на място, а саянимите представляват за „Мосад“ една невероятна опора. Но те никога не биват поставяни в рискови ситуации, както и никога не ги посвещават в тайните.
Например, ако по време на операция се наложи катсата да се прикрие зад някоя професия, да речем, притежател на магазин за електроника, саянимът би могъл да му е от полза. Едно обаждане по телефона, и за нула време катсата е снабден с най-разнообразни системи: 50 видеоапаратури, 200 видеосистеми и т.н., изобщо всичко, необходимо за магазин, чието оборудване възлиза на по-малко от 3–4 милиона долара.
Тъй като основната дейност на „Мосад“ е в Европа, за предпочитане е бизнесадрес в Северна Америка. Така че има саяними, ангажирани с адресите, и саяними, следящи телефонните обаждания. Ако се наложи катсата да даде телефонния си номер или адреса, той може да използва този на саянима. И ако саянимът получи писмо или му се обадят, той знае как да процедира. Някои бизнес-саяними имат на разположение по 20 оператори, които пишат писма, отговарят на телефонните обаждания, изпращат факсове, т.е. всички те представляват още един фронт на „Мосад“. Има една шега, че 60% от работата на телефонните компании в Европа идва от „Мосад“.
Единствената слабост на системата, изглежда, е, че не се е погрижила да не бъде накърнена репутацията на евреите, ангажирани в тази дейност, ако всичко това някога се разкрие. Отговорът, който ще получите по този въпрос, е следният: „Какво чак толкова лошо може да се случи на тези евреи? Ще се върнат в Израел? Чудесно!“