Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Следващата дисциплина в програмата на кадетите беше „Мишласим“, или на разузнавателен жаргон „до поискване“. Първото, което научихме, беше, че в „Мосад“ писмата до поискване са само еднопосочни: от нас за останалите. Никой не праща на катса съобщение до поискване, защото това лесно би могло да се превърне в клопка.
Екип на „Мосад“, който се занимаваше с тези неща, ни разясни основите на изкуството „до поискване“:
След като си определил съобщението (предмета, който трябва да подхвърлиш някому), има четири възлови момента, определящи успеха ти: трябва да свършиш всичко във възможно най-кратък срок; по време на пренасянето на материала той не бива да бие на очи; мястото, където си го оставил, трябва да може лесно да се открие; и когато адресатът го получи, да може също така незабелязано да го отнесе.
Направих си малък контейнер от пластмасова сапунерка и го боядисах в сиво като цвета на електрическите стълбове, след което нарисувах червена светкавица отгоре. Залепих четири болта към кутията, а на дъното й поставих магнит. После прикрепих цялата система под каросерията на колата си и спрях до уговорения електрически стълб, за да „поправя“ нещо в двигателя. Залепих кутията към стълба и потеглих. Никой не би я забелязал там, а дори и да я видеха, нямаше да я докоснат, защото бе с „високо напрежение“. Щом партньорът ми я откриеше, щеше да я отнесе по същия начин, както я бях донесъл.
Учеха ни също как да правим „процеп“, скривалище в къща или апартамент, което да може лесно да се достига, но трудно да се открива. По-добро е от сейф. Ако трябва да скриеш нещо бързо, няма нищо по-лесно от това да направиш „процеп“ с подръчни материали като амбалаж или дори бакалски стоки.
Едно от най-достъпните скривалища е вратата от две плоскости с рамка в средата. Достатъчно е само да се пробие дупка в горната част на вратата и нещата да се пъхат вътре. Не лош вариант е и тръбата, на която висят закачалките в гардероба. Вместимостта й е голяма. Дрехите ти със сигурност ще бъдат свалени от закачалките и претърсени, но на малцина ще им мине през ум да търсят нещо в тръбата.
Друг начин да се прекарат секретни документи или пари през митницата е да се купят два еднакви вестника и да се изреже част от единия, така че да се образува джоб, който се затваря от другата страна със съответната част от другия.
Трикът е стар, но ефективен. Караха ни да четем сума материали за фокусници. С такъв вестник можеш да минеш през всяка митница и дори да го дадеш на митничаря да го подържи, докато те проверят.
В следващата поредица упражнения, на които казвахме „кафе и сладки приказки“, ни разделиха на групи по трима. Йоси, Арик Ф., двуметров гигант, който беше и страшно религиозен, и моя милост заедно с Шай Каули като наш инструктор отивахме на улица „Хаяркон“, сядахме в някое кафене, а после ни водеха поотделно във фоайето на хотела.
Имахме фалшиви паспорти и съответно прикритие, Каули идваше с нас и си набелязваше някого, с когото после трябваше да влезем в контакт. Понякога те бяха подставени лица, друг път нищо неподозиращи граждани, но и в двата случая бе нужно да изкопчим от тях възможно най-много информация и да се уговорим за нова среща.
Отидох при един господин, който се оказа репортер на „Африк Ази“, и го помолих за огънче. Завърза се разговор и в крайна сметка се представих добре. Разбрах, че не е подставен, макар че е бил катса и е присъствал на тайна конференция на ООП в Тунис като независим репортер.
По-късно публикувал няколко статии за тях.
Обикновено след всяко подобно упражнение трябваше да напишем доклад как сме установили връзката, за какво сме говорили и всичко, което се е случило. На следващия ден се критикувахме в класната стая. Обаче винаги се чувствах много странно, когато влезех в клас и откриех, че темата на обсъждане е седнала насред стаята.
Както и всички останали упражнения и това също се повтаряше десетки пъти. Животът ни и досега течеше бързо но взе да става трескав. Обучението ни продължаваше, но у нас започнаха качествени промени. Развивахме особено професионално заболяване. Улавяхме се, че дори и в приятелски разговор подхвърляме на събеседника си уловки. Обикновено, когато вербуваш някого, е най-добре да се държиш прямо, но с това не бива да се прекалява. От друга страна, не трябва да говориш с недомлъвки, за да не те вземат за мошеник.