Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Катсите в различните клонове на „Мосад“ отговарят за саянимите, като най-активните биват посещавани веднъж на два-три месеца, което за катсата обикновено означава между две и четири срещи лице в лице със саяними на ден, заедно с множество телефонни обаждания. Системата позволява на „Мосад“ да се ползва в работата си от този голям опорен апарат. Ето защо например, ако в някой клон на КГБ работят сто човека, то в подобна служба на „Мосад“ има едва 6–7.
Хората погрешно смятат за недостатък факта, че „Мосад“ няма клон в някои очевидни страни-мишени. САЩ например имат централа в Москва и руснаците от своя страна разполагат с централи в Ню Йорк и Вашингтон. Израел обаче няма централа в Дамаск. Те не разбират, че „Мосад“ счита целия свят извън Израел за мишена, включително и Европа и Съединените щати. Повечето арабски страни не произвеждат свое оръжие. Повечето нямат даже военни колежи. Ако трябва да вербуваш сирийски дипломат, не е нужно да го правиш в Дамаск, след като можеш да го свършиш и в Париж. Ако искаш данни за арабските ракети, можеш да ги получиш от Париж, Лондон или Щатите, където тези ракети се произвеждат. В самата Саудитска Арабия ще ти кажат много по-малко за тази страна, отколкото би могъл да научиш за нея в Америка. Какво има в Саудитска Арабия? „Аякс“? Та това са „Боинг“, а те са американски. По мое време в Саудитска Арабия сме вербували всичко на всичко едно аташе в японското посолство и толкова.
Ако ще се насочваш към по-висши офицери, трябва да ти ясно, че всички те се обучават в Англия или Щатите. Пилотите им тренират в Англия, Франция или Щатите, командосите им — в Италия и Франция. Би могъл да ги вербуваш там на място. Много по-лесно и безопасно е.
Рен С също водеше часовете и за т.нар. „бели агенти“, вербувани директно или индиректно, които може да знаят, а може и да не знаят, че работят за Израел. Обикновено те не са араби и притежават тънки технически умения. Тук, в Израел, сме предубедени, що се отнася до техническите познания на арабите. Има даже виц, където се разправя за един човек, който продавал арабските мозъци по 150 долара паунда, а еврейските по 2 долара. Когато го попитали защо арабските са толкова скъпи, той отговорил: „Защото са почти неупотребявани.“ В Израел това схващане е твърде разпространено.
С белите агенти рискът е много по-малък, отколкото с черните или с арабите. От друга страна, работещите в чужбина араби са защитени от техните служби и ако те хванат с някой от тях като твой агент, ще поискат да те убият. Докато най-лошото, което може да се случи на катса, заловен във Франция с бял агент, е да бъде депортиран. Разбира се, самият бял агент може да бъде обвинен в предателство. Правиш каквото можеш да го предпазиш, но въпреки това опасността си съществува, и то основно за него. Ако работиш с арабин, тогава опасността съществува еднакво и за двама ви.
Паралелно със занятията в класната стая продължаваха и упражненията навън в колите. Изучавахме т.нар. техника „Молтер“ — за използването на колата при проследяване или импровизирано преследване, когато предварителното обмисляне на нещата не е било възможно. Карахме из непознати райони без предварително изготвен маршрут, изпълнявахме редица команди и процедури — завои вляво, вдясно, маневри, спиране и т.н., като през цялото време трябваше да сме наясно дали някой ни следи или не. Често ни напомняха, че не сме „вързани“ за колите. Ако сметнехме, че не можем да отклоним преследвача, то тогава по-умно бе да паркираме някъде и да тръгнем пеша.
Друга една лекция от катсата Рабиц разглеждаше проблемите на централата в Израел или местния клон, който обхваща Сирия, Египет, Гърция и Турция. Неговите катси се наричат „летящи“, защото работеха извън Израел и вербуваха агенти, като прескачаха за ден-два до определените места, оперирайки с агентите и саянимите. В тези страни бе опасно да се работи, защото всички те подкрепяха ООП.
Израелската централа обикновено не оперираше посредством „катси“. През цялата лекция Рен С. не престана да се връща към този въпрос. По ирония на съдбата той по-късно бе избран за шеф точно на този отдел.
През почивката се състезавахме с 25 души от курса за общи служители — подготвящ чиновници, програмисти, секретари и др. Те получаваха само основни познания за организацията на административните работи, но за сметка на това винаги се държаха много по-сериозно от нас.
Често, за да ги държим настрана от така скъпата на всички ни тенис-маса, ние криехме топчетата и хилките, но на баскетболното игрище те наистина се сражаваха. Ние, кадетите, играехме баскетбол, за да победим, да смажем противника с всички средства. Например имахме си момче, което само чакаше под коша да реализира топките, които му подавахме, и така ние винаги печелехме. Другите често се караха по този повод, но така или иначе трябваше за известно време да се срещат с нас веднъж седмично, всеки вторник от 1 часа следобед.