Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Същността на обучението ни бе изкуството на мимикрията — училище, което подготвяше съвършени хамелеони в служба на родината си.
Един от проблемите, които възникваха след упражнение, където съм бил, да речем, в ролята на богат предприемач, бе да вляза обратно в собствената си кожа. Изведнъж вече не съм богат: ставам пак чиновник, служещ на обществото, с нищо повече от интересната си професия и трябва да сядам и да пиша доклад.
Понякога след „кафето“ нещата се усложняваха. Не всички кадети даваха подробно описание на случилото се, като смятаха, че щом техните хора не са подставени, биха могли да преувеличат разказа си.
Един от нас, Йоад Авнец, ни напомни за птицата „ой-ой“ или „ох-ох“. Тая птица не била от най-умните, но под краката й висели големи топки, така че всеки път, когато трябвало да кацне, казвала „ох-ох“.
Всеки път на „кафе“ Йоад ни разправяше тая фантасмагория — освен ако не беше с вътрешен човек. Това се повтаряше отново и отново, докато един ден по време на закуска при нас дойде Шай Каули и го повика по име.
— Да? — отзова се той.
— Обирай си партакешите и изчезвай!
— Какво! — възкликна Авнец с още недояден сандвич в ръка. — Защо?
— Сещаш ли се за упражнението вчера? Тая капка преля чашата.
Йоад отишъл при посочения му човек и го попитал дали може да седне при него. Мъжът кимнал, но после Йоад не си отворил устата, а в рапорта си предал оживения разговор, който били водили. В този случай мълчанието не се оказало злато, а с кариерата на Йоад било свършено.
Първият половин час от деня сега беше посветен на упражнението „Да“ или „Зная“. Това включваше подробен анализ на някаква злободневна тема. Занятието допълнително ни обременяваше, но от нас се очакваше да знаем всички последни новости. В положение като нашето е много лесно да загубиш представа за реалността, а това може да се окаже фатално в буквалния смисъл на думата. Нещо повече, упражненията правеха речта ни по-гладка и придобихме навика да се ровим из вестниците всеки ден. Ако някой вземаше страна по какъвто и да е въпрос, ние също можехме да се намесим, а при малко късмет дори и да оборим тезата му.
Не след дълго започнахме така наречените „зелени“ упражнения. Целта им беше да се изгради у нас правилен подход към проблемите. Да допуснем, че е надвиснала някаква заплаха, опасност от ПАХА срещу някой агрегат от стратегическите ни производства. Докато стане ясно как да се анализира и прецени тази опасност, са нужни дълги обсъждания. В общия случай, ако опасността грози чужда страна и няма нищо общо с Израел, не е необходимо да се назовава източникът на информация, а само да се уведомят заинтересованите чрез анонимно телефонно обаждане или чрез човек за свръзка. Ако е възможно да се мине без разконспириране на информатора, добре, но въпреки това предупреждаващият трябва да се легитимира, за да знаят кому дължат услугата по-късно.
Ако мишената е израелска, трябва да се използват всички възможни средства да се предотврати злото, дори и да се налага разконспирирането на информатора. Дори ако е необходимо да се жертва агентът в чуждата страна, за да се защити отечеството, пак ще постъпим по същия начин. Подобни загуби са несравними. (Всички арабски държави се наричат „страни-мишени“, а останалите, в които „Мосад“ има клонове, са само „базови държави“.
Ако заплахата не е пряко насочена към Израел, но за предотвратяването й се налага да издадеш информатора си тогава просто не се месиш. Това вече не е работа на „Мосад“. Най-многото, което можеш да направиш, е да изпратиш формално предупреждение, мъгляво съобщение за предстоящи неприятности. Разбира се, повече от вероятно е това предупреждение да се загуби измежду хиляди подобни.
Тези шаблони за поведение трябваше да се издълбаят в главите ни. Ще правим само това, което е добро за нас, без да се съобразяваме с останалите, защото те и бездруго не биха ни помогнали. Колкото по-десен си в Израел, толкова по-често ще чуваш това. В Израел, ако никога не променяш политическите си възгледи, това означава автоматично да ставаш все по-ляв, защото изглежда, че цялата страна върви шеметно надясно. Израелците казват: „През Втората световна за нас имаше само три неща — ако не ни хвърляха в пещите, ни помагаха, а ако не ни помагаха, значи просто ни пренебрегваха.“ Но все пак не си спомням някой да е излизал на демонстрации в Израел, когато в Камбоджа загинаха толкова много хора. Така че защо да очакваме всички да се грижат за нас? Фактът, че и евреите са страдали, дава ли ни право да караме други да страдат?