Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Към „Цомет“ учехме също и как се изпраща агент в „страна-мишена“. Редовите агенти, а те често се използват, се наричат „предупредители“. Те могат да бъдат санитари в болница, чиято задача е да уведомят „Мосад“, ако забележат, че се подготвят допълнителни легла, отварят се нови крила или се докарват необичайно големи количества лекарства — изобщо всичко, което може да се окаже подготовка за война. Предупредители има и на пристанищата, които следят за по-оживен трафик на кораби. Те работят и в пожарната и съобщават за усилени приготовления: дори и в библиотеките, където могат да станат неочаквани съкращения в персонала, защото работата им не е от съществено значение за отбраната.
Войната има отражение върху много странични неща и това трябва да се вземе предвид, когато се извлича информация от предупредителите. Ако президентът на Сирия заплаши с война — нещо, което той често прави — и не последва нищо обезпокоително, тогава няма причина за излишна тревога. Но ако той заплаши с война и се появят всички възможни логически последствия на предвоенната подготовка, с основание може да се допусне, че този път е говорил сериозно.
Дейвид Даймънд, шеф на „Касаат“, по-късно прекръстен на „Невиот“, ни учеше как да проникнем в дадена недвижима собственост или сграда. Всичко беше на теория, нямахме практически занятия. Той ни даваше различни примери. Да предположим, че човекът, който ни интересува, е на шестия етаж на някакво здание и има документ, важен за нас. Как да се доберем до него? Трябва да се започне с наблюдение на сградата, каква е планировката й, движението из нея, полицейските патрули, опасните точки. И да не се стои твърде дълго в района, особено ако става въпрос за банка или нещо от сорта. Важно е да се обмисли най-подходящото време и място за проникване в зданието.
После започнахме с изучаването на тайните съобщения, разделени на приемане и предаване. „Мосад“ можеше да изпраща съобщенията си по радиото, писма, телефони, „до поискване“ или направо лично. Всеки агент с портативно радио има определено време от деня, когато да приеме лично съобщение от специалната компютризирана 24-часова емисия. Примерно: „Това е за Чарли“, след което следват закодирани букви в групи по пет. Съобщението се променя само един път в седмицата, за да може агентът да го получи. Портативното радио обикновено се държи в дома или в местоработата на агента.
Друг специален метод на свръзка е с така наречения флотер, малък микрофилм, прикрепен към вътрешната страна на плик. Агентът трябва да постави микрофилма в чаша с вода. След като го извади навън, вече може да го прочете с помощта на фотоклетка.
Обратната връзка между агентите и катсите става по телефон, телекс, писма, писма със симпатично мастило, лични срещи или „компресирани съобщения“ — система, по която с определена честота се предават късчета информация. Трудна е за проследяване, а и всеки път, когато агентът използва този метод, се употребява различен кристал и съответно различна честота. Промените в честотата са предварително определени.
Целта е да се направи връзката възможно най-проста. Но колкото по-дълго агентът е бил в „страната-мишена“, толкова повече информация има — и с толкова по-съвършено оборудване се налага да работи. Това представлява и проблем, защото е много опасно човекът да бъде хванат с подобна техника. Агентът трябва да свикне с новата техника и колкото повече свиква, толкова по-нервен става.
За да се налее масло в огъня на ционизма ни, класът прекара цял ден в Музея на диаспората към университета на Тел Авив, където се съхраняват безброй макети на синагоги от целия свят и други материали за историята на еврейската народност.
После имаше важна лекция от госпожа Ганит, завеждаща отдел „Йордания“. Темата беше крал Хюсеин и палестинският проблем. След това имаше семинар за действията на египетската армия. После два дни, през които „Шабак“ ни обясняваше методите и дейността на ПАХА в Израел, и двучасова лекция от Липеан, историка на „Мосад“. С това приключи и първата част от програмата ни. Беше юни 1984 година.
В основната си част обучението ни се състоеше в изграждането на контакти с нищо неподозиращи хора. Виждаш някой и си казваш: „А, ето този изглежда подходящ. Трябва да говоря с него и да се срещнем отново. Може да се окаже полезен.“ Всичко това изграждаше странна самоувереност. Сякаш минувачите по улицата се превръщаха в маши. Мислиш си, че би могъл да ги задействаш, стига да искаш. Ще натиснеш някой бутон, и готово. Лъжата се превръщаше в начин на живот: истината ставаше нелепа. Значение имаше само ползата — ето още един подходящ уред. Как ли да го включа? Как да го накарам да работи за мен — добре де, за моята страна?