Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
След това Гил каза, че дори една работа да е доведена до успешен край, това не означава, че е извършена по правилния начин. Ако начинът е правилен, всичко е наред, но ако не е, може да последват и неприятности. Той разказа историята за един арабин, „отер“ („кука“), който трябвало да му уреди среща с човек, когото Гил искал да вербува. Гил чакал в кола, докато „отерът“ отишъл да доведе човека. Гил даже се подготвил да се представи като бизнесмен. И въпреки че арабинът бил работил дълго време за „Мосад“, след като довел човека при Гил и ги представил с имената Алберт и Ахмед, изтърсил:
— Ахмед, това е момчето от израелското разузнаване, за което ти говорих. Алберт, Ахмед иска да работи за теб срещу 2000 долара на месец. Готов е да направи каквото поискаш.
„Отерите“ — при всички случаи араби — са необходими, защото малко катси говорят арабски и винаги е по-лесно да използваш един арабин при запознанство с друг. „Отерът“, така да се каже, разтопява леда и веднага след това катсите откриват колко голяма полза има от тях.
В историята, която Гил ни разказа, директният подход се е оказал сполучлив. Ахмед бил вербуван, но очевидно е имало и по-подходящ начин за това. Гил ни учеше, че животът обикновено подсказва този начин, че нещата трябва да се развиват естествено. Например знае се, че човекът, който искаш да вербуваш, ще е в някое парижко бистро по определено време. Известно е също, че говори арабски. Гил сяда до него, а „отерът“ е в другия край на бара. Изведнъж „отерът“ забелязва Гил, поздравява го и двамата започват да си говорят на арабски. Не след дълго седящият помежду им човек се намесва. Те знаят с какво се занимава въпросният и насочват разговора към неговите интереси.
Гил може след това, уж между другото, да попита „отера“:
— Не си ли на среща?
В този случай „отерът“ отговаря така:
— Да, само че тя ще води и приятелката си, та не можем да го правим пред нея. Защо не дойдеш и ти?
Гил казва, че е зает, и в този момент другият твърде явно обявява, че е свободен, и тръгва по пътя на собственото си вербуване.
— Помислете върху тази уловка — продължи Гил. — Ако този разговор се водеше на иврит в някой парижки бар, вие също можехте да бъдете вербувани. В чужда страна хората винаги се стремят към тези, които говорят езика им.
Триковете при завързване на познанства трябва да се прилагат непринудено и с финес, сякаш са нещо съвсем естествено. По този начин човек дори и нищо да не постигне, поне не си изпуква патроните. Човекът, който трябва да бъде вербуван, не бива нито за миг да си помисли, че е взет на мушка. Нещо повече, преди още да си се доближил до него, ти трябва да си изчел всичките налични документи, досиета и т.н. Трябва да си открил всичко — какво харесва и какво не, какво му е разписанието както за конкретната вечер, така и изобщо. И най-малкият елемент на случайност трябва да бъде отстранен и едва тогава да се рискува.
Следващата важна лекция бе от Йецак Нафи, който донесе със себе си хиляди карти и диаграми, за да обясни нагледно подкрепата, която „Цомет“ (отделът за набиране на катси) получава. Помощта е огромна, като се започне със саянимите и се мине през колите и апартаментите, парите и т.н. Основната подкрепа е на базата на документите. Катсата може да твърди, че притежава компания за производство на бутилки или че е изпълнителен директор на някой чуждестранен клон на Ай Би Ем. Тя е подходяща, защото е голяма, а това дава възможност да укриваш с години своята легенда като изпълнителен директор. Ние даже имаме магазини, които използваме в екстремни ситуации, имаме офиси, обслужващ персонал — изградили сме цяла система, а Ай Би Ем даже и не подозират.
Но да започнеш бизнес, пък бил той и фалшив, не е така просто. Нужни са визитни картички, бланки, телефони, телекси и прочие. „Мосад“ разполага с хиляди компании, всички с точен адрес и регистрационен номер, готови във всеки момент да започнат работа. „Мосад“ отпуска на тези компании определени суми за изплащане на данъците и др.
В главното управление има пет помещения, във всяко от тях по осем реда полици с по 60 чекмеджета, където се съхранява цялата документация на фирмите и компаниите, подредени по азбучен ред. Те съдържат история на компанията, финансово състояние, регистрация, изобщо всичко, което се очаква да послужи на един катса.
След около шест месеца, в края на семестъра, имахме стъбрание — т.нар. „баблат“, съкращение от еврейското „Билбул Байтсин“, което означава „да говориш“, да говориш за всичко часове наред. Събранието продължи пет часа. Два дни преди това проведохме едно упражнение. Колегата ми Арик Ф. и аз трябваше да чакаме в едно кафене на улица „Хенриета Солд“ близо до „Кикер-Хамдина“. Попитах Арик дали е „чист“ и той каза, че никой не го е проследил. Тогава отбелязах: