Господарят Демон [bg]

Намирахме се в ниско, приземно помещение, озарено от изкуствена светлина. Край стените имаше рафтове с прашни шишета, от които се разнасяха причудливи миризми.

Вис се наведе и подуши парата, която се виеше над голямото чугунено гърне. Заприлича ми на най-обикновена домакиня, която проверява дали се е сготвило яденето. По Шиан спря при колба, поставена върху запален спиртник. Тувон се подпря на касата на вратата и взе да се оглежда с доволен вид.

— Всичко е почти готово — обяви Вис. — Тувон, престани да се хилиш като чакал и донеси ковчежето със сребърния обков.

— Слушам, мамо — отвърна той, вероятно припомнил си колко опасна може да е Вис, ако се разгневи.

Все още не можех да си обясня как съм бил толкова заслепен, че да не забележа с какви хора се обкръжавам? Дали наистина съм станал жертва на чувствата си, както бе подметнала Вис? Не знаех отговора и това ме караше да се чувствам още по-безпомощен.

След като изпрати великаните да бдят пред вратата, Вис отвори ковчежето и започна да подрежда съдържанието му върху един празен рафт. Това, което видях, накара сърцето ми да затупти, сякаш бях подплашен заек.

Шишета, купички, стъкленици, буркани и дори един чайник: всичките изящно изработени, всяко едно — истински шедьовър на изкуството и до последния екземпляр дело на моите ръце. Познавах ги всичките: тук беше бутилката на Девор, купата, която бях изработил за годежа на Въжеиграча, зърнах и една бутилка, за която смятах, че все още е изложена в Музея на модерното изкуство във Вашингтон.

— Твърдят, че произведенията на Кай Рен — произнесе подигравателно По Шиан — носели късмет и здраве на притежателя им. Чудно ли е тогава защо толкова успешно осъществяваме плановете си?

Вис погали нежно една елегантно издължена ваза в розов цвят. Смятах, че се намира в частна колекция във Франция, но информацията ми беше доста стара — отпреди петдесет години.

— Кай Рен — произнесе тя, — близо цял век събирам тази колекция. Готова съм да се обзаложа, че е най-голямата по рода си, ако не броим твоята, разбира се.

— Поласкан съм, госпожо — отвърнах аз.

Тя не обърна внимание на думите ми.

— Все красиви вещи, но всичките — още един пример за твоята глупост. Веднъж спомена, че във всяка творба оставяш частица от своята ци. Не онази ци, която сме се научили да добиваме и съхраняваме от обкръжаващия ни свят, но твоята лична, особена ци.

По Шиан разпредели съдържанието на колбата в две епруветки и провери температурата им, като ги опря в ръката си.

— Това тук пред нас — той махна с ръка към колекцията — е нещо като малка изложба на образци от твоята ци. Когато приключим с малкия експеримент, който сме ти подготвили, ще бъдеш лишен напълно от всичките си резерви на ци.