Господарят Демон [bg]

— Вис — произнесе бавно той — не желае точно твоята смърт. Това, което иска, са политически безредици. Такива, каквито би породила смъртта на господаря Демон от теронична пушка. Тя щеше да се погрижи да се случат, ако бе успяла да те застреля. С разследването си ти й попречи, но въпреки това тя направи втори опит.

— Но пък тогава даде тероничната пушка на мен!

— Да, така направи. Предполагам, че е трябвало Рабла-ю да ти я отнеме и да те убие. След това тя е щяла да убие него — онова нейно пистолетче има само по един куршум в цевите.

— Но все пак защо го даде на мен?

— Предполагам, че е възнамерявала да те накисне за грабежа на Арсенала. После щеше „да открие“ известна част от изчезналите оръжия в твоята бутилка и да ги върне с голям шум. И щеше да бъде провъзгласена за герой.

— Да не искаш да кажеш, че тя е организирала грабежа в Арсенала?

— Точно така. По такъв начин се е сдобила със солидно количество душегубци и теронични оръжия. Дори и да върне деветдесет процента, останалите десет ще са достатъчни, за да бъде добре въоръжена. А ако повреди част от върнатото…

— Защо?

— За да не можем да се въоръжим. По каква друга причина? Тук навлизаме в сферата на предположенията.

— Мисля, че от доста време сме там.

— Значи не ми вярваш?

Чукнах с нокът по облегалката на канапето.

— Ти ме снабди с достатъчно храна за размисъл — но по-голямата част си остават само предположения. Искам сам да узная всичко от Вис.

Твореца не изглеждаше особено доволен от решението ми.

— Мога да ти кажа защо са убили слугата ти.

— Защо?

— Предложили са му да те предаде. Той отказал. И тъй като е знаел твърде много, единственият изход е бил смъртта.

— Оли щеше да ми каже, ако някой се е опитвал да го подкупи!

— Доколкото си спомням, по онова време си се намирал в заключителната част на важен творчески процес.

В паметта ми изплува изображението на красива, зелена и оранжева бутилка. Толкова бях доволен от себе си в онзи момент, и толкова много неща се случиха оттогава. Дали бутилката беше там — в стъклодувната работилница?

— Предполагам, че Оли се е готвил да разговаря с теб още същата вечер.

Кимнах. Всичко си заставаше по местата. Оли не би ме разтревожил, преди да се увери, че съм приключил с работата.

— Но защо е трябвало да го правят толкова брутално? Можеха да го представят за най-обикновено нападение с цел грабеж. И защо накиснаха Тувон? Бих могъл да го убия!

— Не смятам. Те са подготвили всичко много внимателно. Та нали тъкмо Вис прекъсна дуела, преди да се стигне твърде далеч?

— Така е — признах неохотно. — Ами ако бях отишъл право при него, без да му обявявам дуел?

— Както сам го каза, Вис е прекалено опасна. Щеше да те спре — може би дори да те убие. Но обстоятелствата, свързани с дуела, те превръщат в идеалната пионка.

— Че защо им трябвам като пионка?