Когато боговете се смеят

След като си свърши работата, Момъка отново заскимтя.

— Абе да не би нещо да те боли? — угрижено попита Настя на глас, вероятно разчитайки да получи ясен отговор. Но кой знае защо отговор не последва. Кученцето я гледаше с тъжни очи и тихичко скимтеше.

Още първия ден Андрей Чернишов я бе предупредил:

— Кученцето е съвсем малко, може още да не са му били ваксините. Ако не е ваксинирано, то изобщо не бива да излиза навън. Така че бъди готова — докато се е разхождало, може да е пипнало някоя гадост, като се е приближавало до други кучета, или да е изяло нещо от земята. Може да се разболее. Ако забележиш нещо — веднага при ветеринар.

Лесно е да се каже: веднага при ветеринар! Самата Настя цял ден е на работа, а Чистяков дава уроци. Хубава картинка ще бъде: вкъщи е седнал бъдещ абитуриент, целият обграден с тетрадки и сборници, а професорът тича насам-натам, бърше кучешка диария и крещи: „Вие тук порешавайте задачки, а аз ще изтичам до ветеринаря!“. Пълно безумие! Прав беше Льошка, когато й се скара — пет минути жалост към изгубеното мъниче се превърнаха в цял куп проблеми.

Настя взе кученцето на ръце, опипа нослето му. Уж всичко беше наред, то беше студено и влажно. Значи не е болно, това добре. Заразхожда се напред-назад из кухнята, като приспиваше Момъка и продължаваше да се рови в сведенията за убийствата, свързани с рок групата. Интересно, дали този страшничък почитател се е озовавал случайно на местата, където е свирела „Би Би Си“, или е запален фен и следи всичките й изяви? Ако е фен, става по-лесно, няма да е сложна работа да го намерят. Вярно, пипкава — ще трябва чрез разпитване да се открият всички фенове, да се проверяват, разработват, но за това няма да е нужен гигантски интелект, а само усърдие и внимание. Виж, ако той е попадал случайно на изявите на Медведева, ще е много по-трудно. Това ще означава да го търсят сред цялото население на Москва и областта.