Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
А после всичко свърши. Двете седмици, които Костя и неговите приятели си бяха определили за зимна почивка, отлетяха бързо и ние се прибрахме вкъщи. Първата работа на мама беше да ме разпита дали Костя ме е завел в Залцбург и дали сме посетили всички описани в пътеводителите забележителности на този старинен град. Щом разбраха, че освен в барове брат ми не ме е водил никъде, родителите ни направиха бурен скандал и обвиниха Костя в тъпизъм и липса на интелигентност. Че те, нали, го помолили да приобщи детето към световната култура, а той бездарно пропилял две седмици в пиянство и шляене. Аз мълчах, защото не можех да им обясня, че през тези две седмици бях преживял такъв душевен подем, какъвто не бих изпитал в който и да е музей.
Следващата година Костя пак се заприготвя да замине за ски курорт в чужбина и аз със замряло сърце очаквах родителите ни и този път да му наредят да ме вземе със себе си. Очакванията ми обаче не се оправдаха — този път Костя заминаваше не с приятели, а с момиче, за което по всичко личеше, че смята скоро да се ожени. Мама и татко проявиха такт и не се опитаха да му натрапят по-малкия му брат. Мина още една година и през февруари деветдесет и шеста брат ми за пореден път каза, че заминава на ски. Той така и не се ожени за предишното момиче — май се разделил с нея още в Алпите или веднага след връщането им от там, а сега имаше друго гадже — смайващо красиво и дългокрако.
Пак не ме взеха на планина, но тогава вече и не ми се искаше. В началото след завръщането ни от Австрия единствената ми мечта беше да отида отново там, в своето кралство, и смятах, че съм го изгубил безвъзвратно, но минаха няколко месеца и аз разбрах, че моят свят е останал в душата ми и ще бъде с мен винаги, където и да се намирам. Внезапно разбрах, че изобщо не е нужно да съм в планината, за да ръководя бал в свой дворец. Че мога да правя това винаги и навсякъде — в стаята си в покрайнините на Москва, в училище по време на час, в метрото, в дискотеката. И вече нямаше никакво значение дали Костя ще ме вземе в планината, или не.
Брат ми не се върна от това пътуване. Вместо него се върна цинков сандък с изпотрошеното му и обезобразено тяло. Не се върна и дългокраката красавица — тя лежала в тежко състояние в някаква австрийска клиника. Въпросния ден постоянно предупреждавали за опасност от снежни лавини, повтаряли го всички — от портиерите в хотелите до служителите по трасето, които обслужвали лифтовете. Този ден здравомислещите скиори изобщо не излезли да карат, малко по-нахалните все пак се спуснали по няколко пъти и още по обяд се върнали в хотелите си. Приятелката на Костя при цялата си невероятна красота нямала никаква представа от чужди езици, не разбирала нито немски, нито английски, така че не схванала смисъла на безкрайно повтаряните предупреждения. Освен това тя притежавала забележителната черта да не обръща внимание на нищо, включително на поведението на околните. Сигурно е приличала по нещо на мен, живеела е в свой затворен малък свят и се е старала да не се докосва до неща, които не са й приятни. Може би я разбирах неправилно, но при всяко положение резултатът се оказал налице: тя наистина не забелязала, че всички скиори бързат да напуснат планинските склонове и служителите при лифтовете й правят страховити жестове. Вдигнала високо красивата си глава, тя минавала покрай тях и царствено се усмихвала, преди отново да се устреми надолу по пистата, отбелязана на плановете с черна линия — „висша сложност, само за професионалисти“. Костя, който прекрасно говореше немски, е оценявал ситуацията правилно, но кой знае защо си е премълчал. Аз доста добре познавах брат си и вероятно единствен разбирах защо не е казал на своята красавица за опасността. Притеснявал се е да не изглежда страхливец в нейните очи. Ако опасността е била наистина сериозна, щели просто да спрат лифтовете и нямало да пускат скиорите по пистите. Щом обаче ги пускали, значи е било възможно да се карат ски, така че той по никакъв начин не е могъл да каже: „Хайде да се върнем“. Момичето е искало да се пързаля и негов дълг е било да й достави удоволствие, каквото и да му е струвало това.