Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Викай ми Че.
Той примигна насреща й.
— Ако ще използваш по-фамилиарно обръщение от „госпожице Трудан“, нека е Че. Защото си нямаш представа какво е да носиш товара на име като Челядинка.
Талрик дълго я гледа втренчено, а после устата му по своя воля се кривна в усмивка.
— Е, сигурно си права — отстъпи той.
— Талрик… — започна тя, а после спря и се замисли. — Талрик. Виждам, че си си намерил ниша тук. Ако Ахеос се оправи и двамата с него си тръгнем от Тарн… не виждам какво ще те спре да останеш.
Усмивката му изчезна, а с нея и колебливият му гняв.
— Собствените ми хора, ето какво. — Седна отново и бутна неволно с ръка няколко свитъка от бюрото. — Издадена ми е смъртна присъда, Челя… Че. Нека е Че, щом искаш. Рано или късно, и по-скоро рано, отколкото късно, непременно ще попадна на човек, който ме познава. Някой от Рекеф или от армията, кой знае. Опитах се, признавам, да намеря обратен път към своите. — Нова усмивка, този път изпълнена единствено с горчивина. — Когато бяхме в Джерез. Опитах се да продам богомолкородния и другите. Опитах се да проявя лоялност към Империята. Но Империята не желае моята лоялност. Човекът, към когото се обърнах, ме позна и се опита да ме убие. Същото можеше да се случи и тук. Все още може да се случи — всеки път, когато пристигне ново имперско попълнение. Или пък в гарнизона има таен агент на вътрешната служба, който някой ден ще види капитан Манус и ще се сети за майор Талрик. Знаеш ли какво съм аз, Че?
Тя поклати мълчаливо глава.
— Аз съм ръководител на агентурна мрежа, майор от външната служба на Рекеф. Имперски разузнавач, който е посветил живота си на това занятие. Сега обаче не ми позволяват да го упражнявам. А бях добър, бях много добър в работата си. Преглеждах тези доклади и си повтарях: „Трябва да им кажа за това“ или „Следващата стъпка трябва да е тази и тази“, а после осъзнах, че не мога. Не мога да им кажа нищо, а дори да им кажа, те няма да ми благодарят. Вместо това ще ме набучат на кръстосани копия. Вече не мога да използвам уменията си в полза на своята Империя, затова седя и се измъчвам с една куха преструвка.
— Съжалявам.
Очакваше Талрик да се изсмее презрително, но той само кимна сериозно.
— Знам ли, може и да съжаляваш. А ти, как се забърка ти във всичко това?
— Племенница съм на Стенуолд.
Той сведе поглед към документите на писалището и Че благоразумно реши да не го прекъсва. Някакъв ред на мисли се нижеше през главата му в момента, някакво назряло решение, което Талрик е отмервал прецизно още преди нейната поява.
— Сзар се е разбунтувал — каза накрая той.
— Не раз…
— Сзарианците са се вдигнали на открит бунт срещу Империята — прекъсна я Талрик. — Хиляди имперски войници са пренасочени, за да смажат въстанието. Много от тях е трябвало да се отправят на запад, към Равнините.
Че кимна бавно. Имаше известни колебания къде точно се намира Сзар, но разбираше какво има предвид осородният.
Талрик си пое дълбоко дъх.
— Град Мина, от който и двамата имаме мили спомени, също е на крачка от въстание.
— Мина? Значи Кимене е ус…
— Да — прекъсна я отново той. — Мина е на ръба. Част от гарнизона е потеглила на северозапад към Сзар. Въпреки това Империята все още държи града в желязна хватка. Въпросът е ще рискуват ли минасците с още едно въстание.
— Накъде биеш? — попита го тя, защото беше очевидно, че зад думите му се крие още нещо.
— Казвам само — отвърна бавно Талрик, сякаш още се колебаеше дали да изплюе камъчето, — че ако агенти на Равнините решат да отскочат до Мина и да уверят водачите на местната съпротива, че не са сами, че Равнините готвят сериозен отпор, че Сзар и Соларно създават проблеми и че Империята воюва на няколко фронта, тогава минасците със сигурност ще въстанат.
Че бавно се изправи.
— И ти предлагаш да… какво? Аз? Ние? Ние? Ахеос не е в състояние да пътува.
— Ахеос е на сигурно място сред собствените си хора — изтъкна Талрик. — Иначе, да, ние бихме могли да отлетим за Мина с онова твое нелепо летало и да налеем масло в огъня. За друго може и да не ставам вече, но в конспирациите съм ненадминат. На мен минасци никога няма да повярват, но в твоите думи може да се вслушат.
— Не ми се ще да оставям Ахеос сам… — заколеба се тя, но умът й сякаш по своя воля се беше заел да развие идеята на Талрик. — Ще трябва да говоря с него — завърши нескопосно Че.
— Разбира се — съгласи се Талрик. — Но не се бави. Трябва да действаме бързо. Ако минасците закъснеят и се вдигнат на бунт, след като въстанието в Сзар бъде потушено, всичко ще е било напразно.
— Ще говоря с него. Още сега всъщност — реши тя и тръгна към изхода на стаята. Хвърли му последен поглед, преди да излезе, и Талрик се зачуди какво ли вижда в него — почти съюзник или прегорял имперски шпионин?