Снежен крах

После нещо подсича краката й, твърде бързо, че да я заболи. И тъкмо когато тя се преориентира, откъм друга част на паркинга отеква болезнено силен гръм.

А после всичко замира неподвижно за достатъчно дълго време, че да бъде видяно и проумяно.

Плъхът е спрял. А те никога не го правят. Част от тяхната мистерия е, че никога не успяваш да ги видиш — толкова бързо се движат. Никой не ги знае как изглеждат.

Никой — освен Уай Ти и Хиро, в момента.

По-голям е, отколкото си е представяла. Тялото е колкото на ротвайлер и е разчленено на застъпващи се твърди плочки като тези на носорога. Краката са дълги и извити нагоре за по-голяма мощ, като на леопард. Сигурно хората го наричат Плъх заради опашката, защото тя е единствената плъхоподобна част — невероятно дълга и гъвкава. Но изглежда като плъхова опашка, чиято плът е разядена от киселина, защото се състои от сегменти — стотици спретнато съединени сегменти, като прешлени.

— Иисусе Христе! — възкликва Хиро. И по това тя разбира, че и той никога досега не е виждал Плъх.

В момента опашката е навита на купчина върху тялото на Плъха като въже, паднало от дърво. Части от нея се опитват да мърдат, други изглеждат мъртви и инертни. Краката се движат всеки за себе си, спазматично, а не в съгласие. Всичко това изглежда ужасно нередно — като самолет с откъсната опашка на кино, който маневрира за кацане. Дори и човек, който не е инженер, ще разбере, че става нещо извратено и изкривено.

Опашката се гърчи и плющи като змия, разгъва се, издига се над тялото на Плъха, разплита се измежду краката му, а те продължават да срещат трудности — Плъхът не може да се изправи.

— Уай Ти — казва Хиро, — недей.

Тя обаче не го слуша. Стъпка по стъпка, тя се приближава до Плъха.

— Опасно е, ако не си забелязала — предупреждава я Хиро, който я следва на няколко крачки. — Казват, че имали и биологични компоненти.

— Биологични компоненти ли?

— Животински части. За да е непредвидим.

Тя обича животните. Продължава да върви.

Сега го вижда по-добре. Не е целият от броня и мускули. Голяма част от него изглежда доста крехка. От тялото му стърчат къси, дебели подобия на крила — по едно голямо на всяко рамо и редица от по-малки по протежението на гръбнака, като на стегозавър. Очилата й за нощно виждане й казват, че тези плочки са толкова нажежени, че можеш пица да опечеш на тях. Щом тя си приближава, те сякаш се разгъват и засияват.

Те разцъфват като цветята в научно-популярен филм, разтварят се и се разгъват и разкриват натиканата под тях фина, сложна вътрешна структура. Всяко дебело крило се разцепва на свои по-малки подобия, и така до безкрайност. Най-малките са мънички парченца фолио, толкова дребни, че от разстояние контурите на плъха изглеждат като разнищени.

И продължава да се нажежава. Малките крилца са се нажежили почти до червено. Уай Ти бутва очилата над челото си и свива шепи около лицето си, за да затули околните светлини. Вижда как плочките започват да излъчват мъждукащо кафеникаво сияние, като реотана на току-що включена електрическа фурна. Тревата под Плъха започва да пуши.