Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Другите таксита са спрели във формация покрай бордюра. Няколко от тях са подминали Хонконга и трябва да се върнат една-две преки назад. Бараж от затръшващи се врати. На някои не им пука — оставят моторите да работят и вратите да зеят. Трима джигатайци се мотаят по тротоара и разглеждат останките от гумите, нанизани на шиповете — дълги ивици неопрен, от които като от разпарчадисана перука стърчат стомана и нишки от стъклопласт. Единият държи револвер, прицелен право в тротоара.
Още четирима джигатайци притичват към тях. Уай Ти преброява още два револвера и пушка-помпа. Още няколко от тия, и ще заформят правителство.
Те пристъпят внимателно през шиповете върху тучната хонконгска ливада. Лазерите веднага се задействат отново. За секунда джигатайците стават целите червени и зърнести.
После се случва нещо по-различно. Блясват прожектори. Охранителната система иска да огледа тези хора на по-добра светлина.
Хонконгските франчулати са прочути с ливадите си — кой е чувал за поляна, на която можеш да паркираш? — и с антените си. Приличат на изследователски лаборатории на НАСА с тия техни антени. Някои от тях са земни предаватели за сателити, насочени към небето. Но други, съвсем мънички, са насочени към земята, към ливадата.
На Уай Ти това не й е много ясно, но малките антенки са радарни приемници-предаватели за милиметрови вълни. Като всички други радари и тях ги бива в откриването на метални предмети. За разлика от радарите в центровете за контрол на въздушното движение те различават фините детайли. Различителната способност на системата зависи от дължината на вълните — и тъй като тези радари работят с вълни, дълги около милиметър, те виждат пломбите в зъбите ви, металните уплътнители на маратонките ви и капсите на джинсите ви. Могат да изчислят стойността на дребните монети в джоба ви.
Да видят пистолетите не им е никакъв проблем. Това чудо може да познае дори дали са заредени или не, и с какви патрони точно. Важна функция, защото в Големия Хонконг на господин Ли огнестрелните оръжия са незаконни.
11
Май не е много учтиво да се мотаеш наоколо, да зяпаш и да мъдруваш над факта, че компютърът на Дей5ид е получил срив. Мнозина от по-младите хакери правят точно това — така показват на другите хакери колко много знаят. Хиро ги загърбва и пак се обръща към Квадранта на рокзвездите. Все още иска да разгледа фризурата на Суши Кей.
Но един нипонец му е препречил пътя — неотрадиционалистът. Онзи с мечовете. Застанал е срещу Хиро на два меча разстояние и май няма намерение да помръдне.
Хиро постъпва учтиво — прегъва кръст и се изправя.
Бизнесменът постъпва къде-къде по-неучтиво. Той оглежда Хиро доста внимателно от главата до петите и чак тогава му връща поклона. Така да се каже.
— Тези… — започва той. — Много са хубави.
— Благодаря, господине. Моля ви, чувствайте се свободен да говорите на нипонски, ако предпочитате.
— Това го носи вашият аватар. В Реалността не носите такива оръжия — казва бизнесменът. На английски.
— Съжалявам, че ви противореча, но в действителност аз наистина нося такива оръжия в Реалността — обяснява Хиро.
— Точно като тези ли?
— Точно като тях.
— Значи това са старинни оръжия — казва бизнесменът.
— Уверен съм, че да.
— Как така притежавате такива важни семейни ценности от Нипон? — пита бизнесменът.
Хиро разгадава подтекста: За какво са ти тези мечове, хлапе, дини ли режеш с тях?
— Те вече са мое семейно наследство — отвръща Хиро. — Баща ми ги е спечелил.
— Спечелил ги е? На комар ли?
— В двубой — между баща ми и един нипонски офицер. Доста сложна история.
— Моля, извинете ме, ако съм разбрал погрешно — казва бизнесменът — но съм останал с впечатлението, че на мъжете от вашата раса не е било позволено да се бият в тази война.
— Впечатлението ви е правилно — потвърждава Хиро. — Баща ми беше шофьор на камион.
— Как така тогава е водил ръкопашен бой с нипонски офицер?
— Инцидентът се е случил извън военнопленнически лагер — разказва Хиро. — Баща ми и още един пленник се опитали да избягат. Няколко японски войници начело с офицера-собственик на тези мечове ги подгонили.
— Много ми е трудно да повярвам на вашата история — заявява бизнесменът — защото баща ви не би могъл да оцелее в подобно преследване достатъчно дълго, че да завещае мечовете на сина си. Нипон е островна нация. Нямало е къде да избяга.