Снежен крах

Тъкмо това става сега с Плъха. Той трябва постоянно да се движи, да издухва въздух върху радиаторите си, иначе прегрява и се стопява.

— Страхотно — отбелязва тя. — Чудя се дали ще гръмне или какво?

Тялото преминава в остър нос. Отпред той е закривен и над него има покрив от черно стъкло, разположен под остър наклон като предното стъкло на изтребител. Ако Плъхът има очи, то гледа точно оттук.

Под стъклото, там, където трябва да е челюстта, стърчат останките на нещо механично, отнесено от избухването на гранатата.

В черното предно стъкло — или маска, или както там го наречете — е пробита дупка. Достатъчно голяма, че Уай Ти да бръкне в нея с ръка. От другата страна на дупката е тъмно и тя не вижда много ясно, особено в такава близост до яркооранжевото сияние на радиаторите. Но вижда, че отвътре навън изтича нещо червено. И то не е Декстрон II. Плъхът е ранен и кърви.

— Това нещо е живо — казва тя. — Има кръв във вените си. — И си мисли: Това са данни. Данни. Мога да изкарвам пари от това с моя партньор — „партнер“ — Хиро.

А след това си помисля: Горкичкото създание се самоизгаря живо.

— Недей. Не го пипай, Уай Ти — опитва се да я спре Хиро.

Тя застава до плъха и си слага очилата, за да предпазят лицето й от жегата. Краката на Плъха спират да шават спазматично, сякаш я чакат.

Тя се навежда и сграбчва предните му крака. Когато ги издърпва, те реагират — свиват мускули. Все едно да хванеш куче за предните крака и да го поканиш на танц. Това нещо е живо. То й откликва. Тя знае.

Тя поглежда Хиро, за да провери дали той разбира какво става. Разбира.

— Кретен! — тросва му се тя. — Аз идвам и ти казвам, че искам да съм твой партньор, а ти ми разправяш, че трябвало да си помислиш? Какъв ти е проблемът — не съм достатъчно добра, за да работя с тебе ли?

После се навежда и започва да тегли Плъха назад през ливадата. Той е невероятно лек. Нищо чудно, че бяга толкова бързо. Може да го вдигне на ръце, ако й се прииска да се изгори жива.

Докато го влачи обратно към вратичката, Плъхът прогаря черна, пушеща диря в тревата. Тя вижда как от комбинезона й се вдига пара, застоялата пот и кир се изпарява през тъканта. Достатъчно дребна е, че да мине през вратичката — още едно нещо, което тя може, а Хиро — не. Обикновено вратичките са заключени — опитвала се е да ги бъзика. Но тази е отворена.

Вътре е светло, бяло, подовете са лъснати от роботи. На няколко стъпки от вратичката има нещо като черна пералня. Това е колибката на Плъха, където той се спотайва сред мрак и усамотение и чака да му се отвори работа. Свързана е с франчайза с дебел кабел, излизащ от стената. В момента вратата на колибката зее — и това не е виждала досега. Отвътре излиза пара.