Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Нещата, които непознатите носят, са лоши. Страшни неща. Той се възбужда. Ядосва се. Малко се плаши, но той обича да се плаши, за него то е същото като да се възбужда. Всъщност разполага само с две емоции: спането и прилива на адреналин.
Лошият непознат с пушката се прицелва!
Това е нещо съвсем ужасно. Многобройни лоши, възбудени непознати нахлуват в двора му с гадни неща, идват да сторят зло на добрите посетители.
Той едва смогва да излае предупредително на другите добри кученца и изскача от кучешката си колиба, носен от нажежен до бяло реактивен поток от чиста, дива емоция.
Уай Ти съзира с периферното си зрение кратък проблясък. Нещо издрънчава. Поглежда нататък и вижда, че източникът на светлината е нещо като кучешка вратичка, вградена отстрани във франчайза Хонконг. В непосредственото близко минало тази вратичка е била отворена от нещо, изхвърчало отвътре и метнало се към ливадата със скоростта и решителността на гаубичен снаряд.
Докато съзнанието на Уай Ти регистрира всичко това, до слуха й достигат крясъците на джигатайците. Те не са нито сърдити, нито уплашени. Още никой не е имал време да се уплаши. Така крещи човек, когото току-що са полели с кофа студена вода.
Крясъците едва започват, а тя тъкмо обръща глава да погледне джигатайците, когато от вратичката отново избухва светлина. Погледът й се стрелва нататък. Струва й се, че е видяла нещо — дълга кръгла сянка, разрязала напряко светлината за един мъгляв миг, когато вратата се разтвори отвътре. Но щом погледът й се фокусира, тя вижда единствено трепкащата врата, все същата като преди. Това са единствените впечатления, с които остава, но има и още една подробност: веригата искри, танцуващи над ливадата от вратичката до джигатайците и обратно по време на това траяло една секунда събитие, като ракета, рикошираща над поляната.
Хората разправят, че Плъховете търчали на четири крака. Вероятно ноктите на роботските им крака избиват тези искри, когато се впиват в тревата за по-добро сцепление.
Джигатайците до един са в движение. Някои току-що са били съборени на тревата и продължават да се мятат и търкалят. Други се строполяват в момента. Те не са въоръжени. Пресягат се да стиснат ръката, която държи оръжието, с другата ръка и все така си кряскат, макар че сега в гласовете им се долавя определена нотка на страх. Панталоните на единия са разпорени от колана до глезена. През поляната се влачи ивица плат, сякаш е бил преджобен от нещо, което е бързало твърде да се докопа до джоба му и е избягало. Може би е носел там нож.
Никъде не се вижда кръв. Плъховете са прецизни. Но онези си стискат ръцете и циврят. Може би е вярно онова, дето го разправят — че когато Плъхът иска да пуснеш нещо, той те удря с електрошок.
— Внимавай — чува се тя да казва. — Имат патлаци.
Хиро се обръща и й се ухилва. Зъбите му са много бели и подредени — остра усмивка, усмивка на хищник.
— Не, нямат. В Хонконг патлаците са незаконни, спомняш ли си?
— Имаха патлаци само преди секунда — възкликва Уай Ти, пули очи и клати глава.
— Сега са на Плъха — обяснява Хиро.
Всички джигатайци решават, че е по-добре да си ходят. Изтичват навън, мяткат се на такситата и потеглят със стържене на гуми.
Уай Ти изкарва таксито по джанти през охранителната система на улицата и го паркира със скърцане. Връща се в Хонконг, а подире й като опашка на комета се стеле мъглявина от ароматна свежест. Доста странно, но тя си мисли като как ли ще е да си поиграят малко с Хиро Протагонист на задната седалка. Сигурно доста приятно. Но ще трябва да махне дентатата, а не му е тук мястото. Освен това всеки, достатъчно почтен, че да й помогне да избяга от Дранголника, вероятно има някакви скрупули относно опъването на петнайсетгодишни момиченца.
— Много мило от твоя страна — казва той, кимвайки към паркираното такси. — И гумите ли ще му платиш?
— Не, а ти?
— Имам известни проблеми с паричните приходи.
Тя е застанала в средата на хонконгската ливада. Двамата внимателно се оглеждат от главата до петите.
— Обадих се на гаджето ми, но той ми се ската — оплаква се тя.
— И той ли е трашър?
— Позна.
— Направила си същата грешка, която и аз допуснах навремето — казва той.