Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
И после отсича главата му. Тя пада на пода, претъркулва се и спира, втренчена в тавана. Хиро отстъпва две крачки и измърморва:
— Каса.
Големичка каса, около метър на дължина, се материализира точно под тавана, рухва надолу и се приземява право върху главата на бизнесмена. Ударът кара и касата, и главата да издънят пода на „Черното слънце“, и подир тях в него остава квадратна дупка, през която се вижда системата от тунели отдолу. Останалата част от разчлененото тяло продължава да се въргаля на пода.
В този миг някъде един японски бизнесмен — в някой луксозен лондонски хотел, или в някой офис в Токио, или дори в първокласния салон на СЛЛАТ — Свръхзвукова линия Лос Анджелис — Токио, седи пред компютъра си, зачервен и изпотен, и разглежда Залата на славата на Черното слънце. Прекъснали са връзката му със самото „Черно слънце“, всъщност и с Метавселената, и сега вижда само двуизмерен екран. Най-добрите десет майстори на меча на всички времена са показани тук заедно със снимките им. Под тях се разгръща списък от имена и цифри, който започва с № 11. Екранът услужливо го информира, че в момента той е на 863-то място от 890 души, участвали някога в бой с мечове в „Черното слънце“.
Под номер едно — името и снимката най-отгоре в списъка — е класиран Хироаки Протагонист.
12
Полуавтономната стражева единица #А-367 на „Нг Секюрити Индъстрийс“ живее в приятна черно-бяла Метавселена, където крехките пържоли растат по дърветата и висят по ниските клони на нивото на главата ти, а напоени с кръв фрисбита хвърчат през свежия хладен въздух без никаква причина, докато ги хванеш.
Има си свое собствено малко дворче, опасано с ограда. Той знае, че не може да прескочи оградата. Всъщност никога не се е и пробвал да я прескочи, защото знае, че не може. Той не излиза в двора, освен ако не му се налага. Навън е горещо.
Той си има важна работа: Пази двора. Понякога в този двор влизат и излизат хора. Повечето пъти това са добри хора и той не ги безпокои. Не знае защо тези хора са добри. Просто го знае. Понякога хората са лоши и се налага да им прави лоши неща, за да ги накара да се махнат. Това е подобаващо и уместно.
Навън, в света отвъд оградата на двора му, има други дворове с други кученца като него. Те не са гадни кучета. Те са негови приятели.
Най-близкото кученце-съседче е далече — по-далече, отколкото стига погледът му. Но понякога го чува как лае — когато някой лош приближи неговия двор. Той чува и други кученца-съседчета — цяла глутница, разпростряла се надалеч във всички посоки. Той е част от голямата глутница от добри кученца.
Той и другите добри кученца лаят, когато непознат влезе в двора им или дори премине покрай него. Непознатият не го чува, но всички останали кученца от глутницата го чуват. Ако живеят наблизо, те се възбуждат. Събуждат се и се приготвят да правят лоши неща на този непознат, ако се опита да влезе в двора им.
Когато някое съседско кученце налае непознат, в ума му заедно с лая нахлуват картини, звуци, миризми. Изведнъж той знае как изглежда този непознат. На какво мирише. Какви звуци издава. Тогава, ако този непознат приближи двора му, той ще може да го разпознае. Той ще помогне и ще препредаде лая на други добри кученца, за да може цялата глутница ще се подготви за борба с непознатия.
Тази вечер Полуавтономната стражева единица #А-367 лае. Той не просто препредава нечий чужд лай на глутницата. Той лае, защото е много развълнуван от ставащото в двора му.
Първо влязоха двама души. Това го развълнува, защото влязоха много бързо. Сърцата им бият учестено, те се потят и миришат на страх. Той ги огледа, за да провери дали не носят лоши неща.
Малкият носи неща, които са малко нередни, но не са наистина лоши. Нещата, които носи големият, са доста лоши. Но той някак си знае, че големият е добър. Той е от този двор. Той не е непознат — той живее тук. А малкият е негов гостенин.
И все пак кученцето усеща, че става нещо вълнуващо. Разлайва се. Хората в двора не го чуват. Но всички останали добри кученца в глутницата, далече-далече, го чуват и щом го чуват, те виждат тези двама уплашени добри хора, подушват ги и ги чуват.
После в двора идват още хора. И те са възбудени — той чува как сърцата им бият. Щом подушва горещата солена кръв, вливаща се в артериите им, устата му се изпълват със слюнка. Тези хора са възбудени и сърдити и съвсем малко уплашени. Те не живеят тук — те са непознати. Той не харесва особено непознатите.
Той ги оглежда и вижда, че носят три револвера — един трийсет и осми калибър и два магнума калибър триста шейсет и седем. Револверът е зареден с куршуми дум-дум, единият от магнумите — с тефлонови куршуми, а освен това се целят с него. Пушката-помпа е заредена с едри сачми и един патрон вече е готов за стрелба, плюс още четири в магазина.