Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Добре, извинявай — казва Хиро. — Аз ще си гледам моята работа, но сме партньори за всички сведения, които изкопаеш. Ще делим по равно.
— Става — съгласява се тя и се качва на скейтборда.
— Обаждай се, когато решиш. Имаш визитката ми.
— Хей, тъкмо ме подсети. На визитката ти пише, че се занимаваш с МФМ софтуер.
— Така е. Музика, филми и микрокод.
— Чувал ли си за Виталий Чернобил и „Стопените“?
— Не — това група ли е?
— Да — най-великата група! Трябва да я чуеш, друже — те ще са новите най-велики!
Тя излиза на шосето и се лепва за едно ауди с номера на Разцъфналите ливади. То трябва да я откара у дома. Мама сигурно си е легнала — преструва се, че спи и се тревожи.
На половин пряка от входа на Разцъфналите ливади тя се откача от аудито и хлътва в един Макдоналдс. Влиза в дамската тоалетна. Тоалетната е с окачен таван. Качва се върху седалката на третия клозет, повдига една от плочките на тавана и я избутва настрани. Оттам изпада памучен ръкав с фин флорален десен. Тя го дръпва и измъква навън целия ансамбъл — блузата, плисираната пола, бельото от „Викис“, кожените обувки, огърлицата и обеците, та чак и смотаната дамска чанта. Сваля комбинезона на РадиКС, смачква го на топка, пъхва го вътре в тавана, слага обратно плочката. После облича ансамбъла.
Сега изглежда точно както изглеждаше сутринта, докато закусваше с мама.
Отнася скейтборда си по улицата към Разцъфналите ливади, където е законно да носиш дъска, но не и да я слагаш на цимента. Показва паспорта си на граничния пост, извървява четиристотин метра по чисто новите тротоари и влиза в къщата. Лампата на верандата свети.
Мама седи в кабинета пред компютъра си, както обикновено. Мама работи за Федералните. Федералните не изкарват много пари, но трябва да бачкат здравата, за да демонстрират лоялност.
Уай Ти влиза и поглежда майка си, прегърбена на стола, подпряла бузи с ръце, все едно позира, с вдигнати нагоре крака по чорапи. Носи ужасни евтини Федерални чорапи, които приличат на изтривалка, а когато ходи, бутовете й се търкат един в друг под полата и стържат. На масата има хладилна чанта с висока мощност, пълна с вода, която преди два часа е била лед. Уай Ти поглежда към лявата ръка на мама. Навила е ръкава си, за да се вижда прясната синина точно над лакътя, където слагат превръзката за измерване на кръвното налягане. Седмичният Федерален тест с полиграф.
— Ти ли си? — провиква се мама, неосъзнала, че Уай Ти е в стаята.
Уай Ти се връща в кухнята, за да не изненада майка си.
— Да, мамо — извиква тя в отговор. — Как ти мина денят?
— Уморена съм — отвръща мама. Винаги така казва. Уай Ти вади бира от хладилника и започва да пълни ваната с гореща вода. Водата шурти шумно и това я отпуска — също като генератора за бял шум на маминото нощно шкафче.
13
Нипонският бизнесмен, насечен на парчета, се въргаля по пода на „Черното слънце“. За изненада (той изглежда толкова истински, когато е цял) през пресните разрези, нанесени от меча на Хиро по тялото му, не се вижда никаква плът, кръв или органи. Той не е нищо повече от тънка епидермална черупка, невероятно сложна надуваема кукла. Но въздухът не издиша от него, той не се спихва — можете да погледнете вътре в отверстието от разреза с меч, и вместо кости и месо ще видите гърба на кожата от другата страна.
Това съсипва метафората. Аватарът не се държи като истинско тяло. Което напомня на всички редовни клиенти на „Черното слънце“, че живеят в измислен свят. Хората мразят да им се напомня това.
Докато Хиро пишеше алгоритмите за бой с мечове в „Черното слънце“ — код, по-късно възприет в цялата Метавселена — той откри, че не съществува сносен начин да се справиш с последствията. Аватарите не умират. Нито се разпадат. Създателите на Метавселената не бяха достатъчно зли и мрачни, че да предвидят подобна нужда. Но целият смисъл на боя с мечове е в това да посечеш някого и да го убиеш. И така, наложи се Хиро да скалъпи нещо, за да не бъде Метавселената осеяна с времето от неподвижни разчленени аватари, които не се разлагат.
Така че първото нещо, което се случва, след като някой загуби в бой с мечове, е, че връзката на компютъра му с глобалната мрежа, каквато представлява Метавселената, се прекъсва. Веднага го изхвърлят от системата. Това е най-близката симулация, която може да предложи Метавселената, но тя само страшно ядосва потребителя.