По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема откровено му разказа за паниката, която я бе обзела, когато Хю заплашил да продаде училището, и за отчаяния си план.
— Трябваше да се съглася, Кени. Не можех да му позволя да закрие „Сейнт Гъртруд”. Но не мога и да се омъжа за него.
Набрала скорост в изповедта, тя му описа плана си да възмути с поведението си Бедингтън дотолкова, че той да се откаже от годежа. Когато най-после свърши, Кени се взря за миг продължително в нея, после отиде до най-близката маса за пикник и се свлече на пейката.
— Какво имаше предвид, когато спомена, че нямаш нормален сексуален живот?
Ема се изуми. Не можеше да повярва, че това бе единственото нещо, привлякло вниманието му.
— Само това ли ще кажеш, след всичко, което ти разказах?
— Важните неща са на първо място.
Двете момчета, които се гонеха, хукнаха към гората.
— Никога не съм казвала, че нямам нормален сексуален живот.
— Намекна го. И за каква по-точно извратеност става дума?
— За никаква! Няма да обсъждаме това.
— Не си тайна доминатрикс?
— Не ставай смешен!
— Ти вече ми каза, че не си лесбийка, и аз съм склонен да ти повярвам. Да не си фетишистка на крака?
— Не!
— Мазохистка?
— Не ставай абсурден.
— Садистка?
— Пълни дивотии.
Кени присви подозрително очи.
— Веднага се закълни, че не си педофилка.
— О, за бога, аз съм девствена!
Мълчание.
Страните на Ема запламтяха.
— Хайде, давай! Смей се! Зная, че едва се сдържаш.
— Почакай първо да си поема дъх. – Погледът му се плъзна по гърдите й. – Как е възможно на тази възраст някой да е девствен?
— Така се случи, това е всичко. Не възнамерявах да става така. – Тя вирна леко брадичка. – Бях заета, а и не ми върви много с мъжете.
— Защото си голяма командаджийка.
— Не съм те молила за мнението ти. – Викът на по-голямото от момчетата я разсея. Тя го видя как събори по-малкото на земята, чиято глава се оказа в опасна близост до ръба на бетонната плоча, излята около крака, крепящ масата. – Внимавайте, момчета! Ако ще се боричкате, идете ето там.
Братята зарязаха заниманието си и се облещиха изумено в нея. Родителите им не останаха по-назад. Кени завъртя очи.
— Не можеш ли да не си пъхаш носа навсякъде?
Ема му обърна гръб.
— Знаех си, че няма да разбереш. Затова не исках да ти кажа.
Кени я заобиколи и застана пред нея.
— Разбира се, че не разбирам. Преди две нощи се навря в леглото ми, без дори да си направиш труда да споделиш с мен тази малка подробност.
— Не беше важно.
— За мен е дяволски важно.
— Защо? Каква е разликата?
— Огромна. Ти ме използва!
Тя го зяпна недоумяващо. В гърдите й се надигна гняв и в същото време я напуши донякъде перверзен смях.
— Доколкото си спомням, беше точно обратното. Винаги ли казваш на черното бяло, когато знаеш, че не си прав?
Кени свъси вежди.
— Имаш ли някаква представа колко си жалък? – избухна тя.
— Аз? – Веждите му отхвръкнаха нагоре. – Ти си тази, която никога не е била с мъж.
— Сексът не е смисълът на живота.
— Да бе, освен това ти не играеш и голф. – Той се запъти към колата с разстроено изражение, при това напълно неоснователно.
Ема закрачи след него.
— Ти си най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала. Току-що ти доверих как животът ми се разпада, а ти мислиш единствено как да се измъкнеш сух от водата.
— Дяволски си права. – Той се извъртя с лице към нея. – А сега ме чуй добре, Ема. Единственият начин да се върна на игрището, е да запазя малкото ми останала репутация безупречно чиста, без нито едно петънце. А доколкото разбирам, това означава, че двамата имаме абсолютно противоположни цели, тъй като ти искаш да стъпчеш своята в калта.
— Нямам избор.
— Разбира се, че имаш. Отговорът на твоя проблем е ясен като две и две – четири. – Посочи с пръст към колата си. – Иди веднага да вземеш телефона и кажи на онзи превзет херцог, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него!
— Нима не си чул и дума от това, което ти казах? Ако не приема предложението, той ще продаде „Сейнт Гъртруд”.
— Това не е твой проблем. Винаги можеш да си намериш друга работа. – Кени отключи вратата на колата и влезе вътре.
Тя заобиколи тичешком и задърпа дръжката на другата врата, докато най-после не я отвори.
— Не знаеш какво приказваш – заяви тя и се настани вътре. – „Сейнт Гъртруд” е специална. Започнах нова програма за надарени ученици. Ако затворят училището, те ще останат на произвола на съдбата. А и „Сейнт Гъртруд” е моят дом. Единственият, който някога съм имала.