По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Боже, Кени, колко много неща притежаваш! – възкликна тя, опитвайки се да обхване всичко с поглед. – Коне, онази красива къща в Далас, това прекрасно ранчо…
— Да. Не е зле за нехранимайко, роден със сребърна лъжичка в устата.
Ема се сепна, когато долови горчивината в гласа му, наклони глава и го погледна.
— Нима всичко се е появило само с махването на онази сребърна лъжичка?
— Предполагам, че се наложи здравата да се потрудя – призна той неохотно. – Ако можеш да наречеш работа това, с което се занимавам. – Съдейки по изражението на лицето му, явно той не вярваше в това.
На Ема й се стори любопитно, че той не се гордее с постиженията си.
— Според мен е работа. Сигурна съм, че никой не ти е подарил шампионските титли само заради красивата ти външност. Освен това, изглежда, имаш дялове в няколко компании.
— Аз наистина съм много красив. – Той й се ухили самодоволно, сетне извади куфарите й от колата, без тя да го моли. Това за секунда отвлече вниманието й, което навярно беше намерението му. Докато младата жена се опомни, Кени вече крачеше към предната веранда.
Едва изкачи стълбите и входната врата се отвори. На прага се появи млад мъж, наближаващ трийсетте, слаб, с къдрава морковено червена коса, изпъкнали очи и широка усмивка.
— Кенет! Дай ми тези куфари, преди да си изкривил гръбнака си. Какво си мислиш, че правиш? – възкликна ужасено той и грабна куфарите. – Как може да си толкова лош и да не се обадиш, че пристигаш? Едва успях да подготвя къщата. Ако Тори не ми бе позвънила да ме предупреди, не зная какво щях да правя.
— Извинявай. Реших го в последната минута. – Кени последва младия мъж в прохладно тихо преддверие, чиито стени бяха боядисани на широки светлокафяви и бежови ивици. – Патрик, това е лейди Ема. Тя ще отседне тук за известно време. За мое огромно съжаление. Настани я колкото е възможно по-далеч от моята стая. Ема, това е Патрик. Моят иконом.
Ема огледа любопитно младия мъж. Наистина не можеше да се отрече, че Кени явно познаваше какви ли не особняци.
— Лейди Ема? – възкликна Патрик. – Господи, моля те, кажи ми, че си истинска аристократка, а не поредната стриптийзьорка.
Младежът беше толкова чаровен, че тя не успя да сдържи усмивката си.
— Истинска съм, но моля те, наричай ме Ема.
Патрик притисна ръка към предницата на електриково зелената си копринена риза.
— О, Боже! Акцентът ти е фантастичен.
Ема не можа да устои на глождещото я любопитство. Стрелна с поглед Кени, който преглеждаше купчината писма, оставена върху малкия дървен скрин, редом до керамична ваза с уханни пролетни цветя.
— Поредната стриптийзьорка?
— Не гледай мен – намуси се той. – Тори я доведе.
Очите на Патрик развълнувано заблестяха.
— Мащехата ти ще получи публичен оргазъм, когато се запознае с лейди Ема.
— А теб какво те засяга! – изръмжа Кени.
— Боже, боже. Някой май не е на кеф? Мисля, че най-добрият лек е бутилка отлежало „Кло дьо Роа Фронсак”, реколта 199О. – Той вдигна куфара й. – Елате с мен, лейди Ема. Ще ви покажа стаята, докато Кенет се успокои.
— Просто Ема – въздъхна тя.
Кени се подсмихна, без да вдига глава от писмата.
Докато следваше Патрик нагоре по стълбите, гостенката надникна мимоходом в дневната от дясната страна, чиито стени бяха боядисани в същите светлокафяви и бежови ивици като преддверието. Меки кресла, удобен дълбок диван и износени ориенталски килими придаваха на стаята уютен, обитаем вид.
Патрик забеляза интереса й към интериора.
— Искаш ли да разгледаш целия долен етаж?
— С удоволствие.
— Кухнята е жестока. Кенет не излиза от там, когато си е у дома. – Младият иконом остави багажа й, после я поведе по коридора до огромна провинциална кухня, която опасваше в Г-образна форма задната част на къщата.
Ема примигна изненадано.
— Прекрасна е.
— Благодаря ти. Аз я проектирах.
Стените и таванът бяха боядисани в жизнерадостен яркожълт цвят, а подът от големи теракотени плочи добавяше топлина в атмосферата. Пред камината имаше кът за сядане с диван, тапициран с разноцветна дамаска във всички тонове на жълтото, кораловото и изумруденото, заобиколен с няколко удобни стола. През двата френски прозореца, единият от които извеждаше на слънчева тераса, струеше ярка светлина към редицата абстрактни платна, украсяващи стените.
В къта за хранене край еркерния прозорец, бе разположена елегантна маса за хранене от епохата на регентството, заобиколена с разнообразна смесица от удобни столове в стил „Чипъндейл”, „Луи XVI” и от времената на първите американски заселници, но тапицирани с еднакви дамаски. Върху полираната повърхност на масата танцуваха пъстроцветните отражения на цветята, изкусно подредени в глинена ваза.