По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Интересно, че някой друг, а не баща му, е съзрял потенциала му.
— Кой беше той?
Кени сякаш не я чу.
— Първият урок, на който ме научи, бе как да се държа със сестра ми. – Засмя се. – Обаждаше й се всеки път, преди да тръгнем към игрището за голф, и не ми даваше да започна игра, докато тя не му кажеше, че съм се държал добре с нея. Можеш ли да си представиш? Седемнайсетгодишен младеж да бъде заложник на тринайсетгодишната си сестра? – Той отново се засмя. – За щастие, Тори не беше много кръвожадна и злопаметна и след няколко месеца изгуби желанието си за мъст. Не след дълго двамата открихме, че се обичаме. И оттогава сме най-добри приятели.
— Ами ти и баща ти?
— О, ние отдавна си изяснихме отношенията и се разбрахме – прекалено нехайно отвърна Кени. – След като започнах да печеля турнирите, той осъзна, че не съм напълно безполезен. Сега съгласува целия си работен график така, че да гледа играта ми.
Значи, така Кени е спечелил одобрението на баща си. Печелейки голф турнири.
Докато размишляваше над факта, че насилието над деца може да се прояви в различни форми, иззвъня мобилният му телефон. Кени се обади, изгледа я озадачено, сетне й го подаде.
— Някакъв тип, който твърди, че е херцог.
Ема остави на седалката пликчето с крекери със сирене, което дори не бе успяла да отвори, и притисна телефона до ухото си.
— Добър ден, ваша светлост.
— Тук не е ден, скъпа моя – отвърна онзи неприятен познат глас. – Доста е късно и аз би трябвало да съм в леглото, но бях прекалено разтревожен за теб, за да заспя. Къде беше? Казаха ми, че миналата нощ не си се върнала в хотела.
Значи, копоите бяха на поста си.
— Миналата нощ?
— Разбира се, зная, че си била там – къде другаде би могла да бъдеш? Но ми се искаше да се беше обадила.
— Но…
— Защо си напуснала хотела? Мислех, че смяташ да останеш в Далас.
Ема установи, че в гърдите й се надига раздразнение, задето той нито за миг не бе допуснал, че тя е била навън през цялата нощ, отдадена на разгулни забавления. Осени я прозрението, че херцогът имаше неприятния навик да вярва на това, което искаше да вярва.
— Двамата с Кени пътуваме за Уайнет. Това е неговият роден град. Колкото до миналата нощ…
— Уайнет? Звучи ми познато. Защо, за бога, отиваш там?
— Кени има някакви лични дела, за които се налага да се погрижи. А аз предложих да го придружа.
— Разбирам. И къде ще се настаниш?
Тя възнамеряваше да отседне в хотел, но сега разбра, че не може да си позволи подобно благоприлично поведение.
— В ранчото на Кени, естествено.
Кени кривна неволно колата настрани.
Ема се вкопчи в предното табло, докато гласът на негова светлост се извиси до опасни нотки в ухото й.
— Невъзможно! Той не е женен и ти не можеш да отседнеш сама в дома му.
— Съжалявам, че ви разстройвам, но това е необходимо за изследванията ми. За мен е много важно да… се потопя изцяло в атмосферата на Дивия запад.
„Ето, че успях! – въодушеви се младата жена. – Нека сега се терзае и си мисли каквото си ще!”
— Ще ти дам аз един Див запад – промърмори Кени.
Тя закри микрофона с длан и му изшътка да мълчи.
— Ема, скъпа, очевидно още не осъзнаваш добре, че се държиш малко лекомислено. Дори в чужда страна би трябвало да си по-благоразумна и внимателна.
Тя забарабани нетърпеливо с пръсти по коляното си, докато херцогът се впусна в пространна лекция за благоприличието, семейното му име и нейната репутация.
— Ти ще отседнеш в хотел – обяви Кени, когато най-сетне й се удаде да затвори телефона. – Не в моето ранчо. А сега, предполагам, ще ми обясниш кой беше този тип и какво искаше.
Въпреки че преди малко той й бе споделил някои болезнени подробности от личния си живот, тя не изгаряше от нетърпение да стори същото.
— Беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. Той е собственикът на „Сейнт Гъртруд”. Не смяташ ли, че не е зле малко да намалиш?
— Откъде се е докопал до номера на мобилния ми телефон?
— Нямам представа. Той е доста влиятелна персона и има начини да докопва всичко, което му е нужно. Виж! Колко много диви цветя!
— Мисля, че е време да ми кажеш какво точно става тук – процеди Кени с онзи студен и безстрастен тон, от който Ема я побиваха тръпки.
— Моля?
— Започвам да усещам странно изтръпване точно зад коленете. Съвсем същото изпитвам понякога миг преди да пропусна от четирифутовата* позиция.
[* Един фут е равен на О,3О4 метра. – Б. пр.]
И без никакво предупреждение Кени отби от шосето и спря на малка поляна, покрита с чакъл, с три пластмасови маси за пикник, едната от които бе заета от семейство с две малки момчета. Той слезе от колата, но тя реши да остане на мястото си.