По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Можеш да се обзаложиш, че точно това си мисля.
— Но защо ще го прави?
— Садизъм. И ти, ако живееш с Антихриста достатъчно дълго, ще станеш злобна като него.
В луксозно обзаведената спалня в наетата под наем къща в Палм Бийч във Флорида елегантна, красива, четирийсет и четири годишна англичанка с кестенява коса и сърцевидно лице се сгуши по-удобно под чаршафите в светло прасковен цвят и въздъхна доволно, докато се взираше във вдлъбнатината върху съседната възглавница. Времето само бе усъвършенствало любовните умения на съпруга й.
От прилежащата баня се чу шуртенето на пуснатия душ и тя тихо се засмя, докато се питаше как ли се справят Ема и Кени. За Франческа Серитела Дей Бодин събирането на тези двамата определено беше коварно, но неустоимо сантиментално пътуване. Въпреки че не беше съвсем точно повтаряне на историята, тъй като Ема ни най-малко не приличаше на разглезеното малко богато момиченце, което беше Франческа, когато Дали Бодин я качи в колата си на онова малко шосе в Луизиана преди двайсет и три години.
От мига, в който Франческа се запозна с Ема, тя я почувства като сродна душа. Зад бойкия ум и вродената доброта и благородство на новата й приятелка се криеше една самотна и чувствителна жена.
А Кени Травълър… нейният скъп, нещастен Кени… Очите на Франческа се притвориха и тя си припомни един друг прекалено красив голфър, който бе застрашил играта си, тъй като прекарваше твърде много време да се бори с демоните, скрити в глъбините на душата му, за които никой не подозираше.
Ала Ема и Кени? Наистина откъде й бе дошла на ума подобна идея? Ако не бяха проблемите на Тори, никога не би й хрумнало да ги свърже заедно.
Източниците на Франческа бяха изключително надеждни и тя узна за странните изисквания на Бедингтън към бъдещата му съпруга почти веднага, след като подчинените му започнаха да я търсят. Но и през ум не й бе минавало, че аристократът особняк ще избере Ема. И тогава я порази сходството между положението на Ема и Тори. Това я наведе на мисълта за Кени и тогава я озари невероятно прозрение: представи си Кени и Ема заедно. Разбира се, беше абсурдно да вярва, че двама толкова различни хора ще съумеят да си помогнат един друг. Въпреки това в този живот се бяха случвали и по-странни неща.
Водата в банята спря. Тя се протегна лениво, макар че я очакваха хиляди неща за вършене. Първо трябваше да се обади на най-добрата си приятелка, Холи Ерейс Бодин Джафи, първата съпруга на Дали, а понастоящем майка на четири момчета – пет, ако брои и Джери, настоящият съпруг на Холи Ерейс. А след това се налагаше да се захване за работа. Ежемесечните телевизионни ток шоута не се правеха сами и върху бюрото я очакваше списък с лицата, на които трябваше да се обади, начело с продуцента й в Ню Йорк.
Вратата на банята се отвори и тя мигом забрави за обажданията, когато плътният провлачен глас на съпруга й се разнесе от другия край на стаята.
— Ела тук, красавице.
Ранчото на Кени бе разположено в долината, на юг от Уайнет. Той сви от главната магистрала по тясно шосе, сетне пое надолу по алея, в дъното на която се извисяваха грубо изсечени варовикови колони, увенчани с ръждива желязна арка.
— Моята собственост започва оттук.
Ема долови лека нотка на гордост в гласа на Кени.
Минаха през портала, покрай градина с наскоро разцъфнали праскови и продължиха по дървен мост над малка рекичка с кристалночиста вода.
— Това е Педерналес. При силни бури излиза от руслото и залива моста, но е страхотно да имам бистър поток в предния си двор.
И точно там се намираше рекичката – осъзна Ема, – в предния му двор. Къщата на Кени бе кацнала на върха на неголямо възвишение, обрасло с тучна трева, сред която се издигаха вековни вечнозелени дъбове. Самата къща представляваше елегантна разгъната постройка от кремаво бял варовик, с опушено сини дървени кепенци и первази. Два еднакви комина от варовик стърчаха над широкия ламаринен покрив, какъвто бе виждала върху толкова много постройки в района, и ветропоказател във форма на галопиращ кон, полюшващ се лениво от априлския ветрец. На предната веранда имаше големи дървени столове люлки, сякаш мълчаливо подканящи посетителя да седне и да отдъхне, зареял поглед към виещата се сребриста лента на Педерналес. Ема зърна отстрани крилата на вятърна мелница, конюшня от варовик и бяла ограда около тучно пасище, където кротко пасяха коне.
— Ти имаш коне! – възкликна тя, когато той спря колата до къщата.
— Само два. Шадоу и Чайна. Чистокръвни ездитни коне от Кентъки.
По усмивката му Ема разбра колко силно обича той животните си.