По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Да, но не използвам титлата си.
— Ако аз имах титла, непременно щях да я използвам.
— Точно това й заявих и аз – присъедини се Кени, като хвърли към Ема многозначителен поглед от типа „казах ли ти аз”.
Ема се предаде.
— Уайнет не е толкова далеч от Остин, лейди Ема. – Тори се надигна от стола грациозно като дива котка и се насочи към мивката, за да изплакне лепкавите си пръсти. – И градът е много приятен. Докато си в Тексас, защо да не видиш как живеят туземците, вместо само да се влачиш по изтърканите туристически маршрути? Кени може да те вози до университетската библиотека и обратно, а и Сан Антонио не е далеч. Какво ще кажеш? В знак на женска солидарност, ще ми помогнеш ли да го завлека в родния му град?
— Тя няма право на глас по въпроса – изръмжа Кени сърдито.
Ема се замисли. Въпреки общоприетата версия, главната цел на пътуването й до Тексас не беше историческото й проучване. Щом можеше да посети нужните библиотеки, щеше да го завърши за няколко дни. Много по-важната й мисия беше да хвърли сянка върху репутацията си, а това можеше да постигне със същата лекота в Уайнет, както и навсякъде другаде. Освен това присъствието на толкова скандална личност като Тори Травълър несъмнено щеше да разстрои Хю. А и за детектива на Бедингтън щеше да е по-лесно да я следи в малкия град. Трябваше да признае, че щеше да й бъде много по-удобно да се установи в Уайнет, а не в някой голям град, където да се мести от един безличен хотел в друг.
— Добре. Да, струва ми се, че идеята е добра.
— Не! – взриви се Кени. – Никак не е добра.
— Само си помисли за нашата мащеха – замърка Тори. – Тя ще подмокри гащички, когато узнае, че в града е пристигнала представителка на британската аристокрация.
— Още по-основателна причина да стоя по-далеч от Уайнет – парира я брат й.
Тори коварно присви очи.
— Трябва ли да ти напомням за една коледна сутрин от нашето детство, когато майка ни те обсипа с подаръци за няколко хилядарки, но така и не се сети да купи нещо за мен?
Ема рязко се изправи. Нима това бе възможно?
Кени стрелна с раздразнен поглед сестра си.
— Прекарах последните седемнайсет години, опитвайки се да те накарам да забравиш нашето дисфункционално детство, така че не се опитвай да спекулираш с чувството ми за вина.
— Или може би трябва да опресня паметта ти за онзи път, когато купих с джобните си голяма курабийка с формата на Мини Маус. С онези сладки щръкнали ушички и панделка на главата. Забрави ли как изпадна в истерия, защото ти я искаше, и как тя ме зашлеви през лицето, когато отказах да ти дам курабийката? Ти застана пред мен и я изяде до последната троха, докато аз те гледах.
Кени потръпна.
— Тори, целият свят знае, че тя беше откачена, а аз бях едно разглезено хлапе!
— Спомням си, че бяха останали две хапки от онази панделка, а ти…
— Тори… – В гласа му прозвуча предупредителна нотка.
— Но вместо да ми ги дадеш, ти ги хвърли в…
— Добре! Ти спечели, дяволите да те вземат! Макар да съм убеден, че правя голяма грешка.
За миг Тори сякаш посърна. Но бързо се съвзе, обви ръка около врата му и го целуна по бузата.
— Благодаря, голямо братче. Дължа ти една услуга.
— Дължиш ми повече от една – въздъхна той. – Но все не мога да наваксам.
7
— Сестра ти сигурно преувеличава – отбеляза Ема утешително. – Вашата майка едва ли е била способна на нещо подобно.
Кени посочи към пейзажа, мяркащ се през прозореца на кадилака.
— Виж там онзи синчец. А онези яркочервени цветя се наричат „индианска четка за рисуване”. Сякаш някой е пръскал наоколо с четка, потопена в червена боя. Нима си виждала нещо по-прекрасно?
Той очевидно не желаеше да говори за детството си и Ема за пореден път си позволи да се отвлече и полюбува на красотата на тексаската природа. Намираха се на запад от Остин, недалеч от Уайнет. Колата се носеше по двулентовото шосе, а гледката от двете му страни наистина бе изумителна: назъбени хълмове се пресичаха от варовикови скали, просторни долини, покрити с пъстроцветен килим от диви цветя, се ширеха чак до хоризонта. Откакто бяха потеглили, Ема успя да види прочутите тексаски стада от дългороги говеда, зърна няколко елена и се възхити на мощния полет на една птица, която Кени определи като червеноопашат ястреб, кръжащ над кристалночиста река, проблясваща като сребриста лента на слънчевите лъчи. Насили се да се откъсне от невероятната гледка и да се съсредоточи отново в опит да събере късчетата от историята, която чу тази сутрин. Осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да се удържи. Просто искаше да узнае повече за Кени.