По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Разкажи ми за детството си, Кени. Разбираш ли, това не е обикновено любопитство. Интересувам се като педагог. Изучавам ефекта от родителското възпитание върху поведението на човек в зряла възраст.
— Повярвай ми, ако бях позволил да ми въздейства родителското възпитание, вече щях да съм заключен в някой затвор.
— Наистина ли е било толкова лошо?
— За нещастие, да. Сещаш ли за онези стари юношески филми, в които разглезеното гадно богаташко хлапе тормози бедния, но благороден главен герой?
— Да.
— Е, аз бях това разглезено гадно богаташко хлапе.
— Не го вярвам. Ти си незрял и дразнещ, но не си жесток.
Кени повдигна насмешливо вежди.
— Разкажи ми – помоли го тя и отвори пликчето с крекери със сирене, което набързо бе купила на бензиностанцията, когато стана ясно, че той не възнамерява да спира за обяд.
Спътникът й сви рамене.
— Всички в Уайнет знаят как съм отраснал, затова предполагам, че ще го чуеш още щом пристигнеш в града. – Той мина в лявата лента, задминавайки един пикап. – Майка ми беше богата красавица, но не се славеше с много ум.
Ема тутакси си помисли за Тори, но реши, че е несправедлива към сестрата на Кени. Подозираше, че Тори Травълър е изключително интелигентна, но ловко го прикрива, също като брат си.
— За разлика от нея, баща ми е отраснал в бедно семейство – продължи Кени, – но бил умен и трудолюбив. Навярно може да се каже, че бракът им е бил пример за привличането на противоположностите. Оженили се набързо и много скоро осъзнали, че се ненавиждат. Но нито един от двамата не помислил за развод. Баща ми никога няма да признае, че е сгрешил в нещо, а майка ми заявяваше, че няма да понесе подобен позор.
— Доста старомодно.
— Майка ми прекара живота си, балансирайки на ръба между неврозата и лудостта, като с годините лудостта вземаше връх. Тя бе класически образец за нарцистична натура, омъжена за мъж, който я е пренебрегвал, и още щом съм се появил на бял свят, съм станал център на нейната вселена. Каквото и да поисках, тя ми го даваше, дори и да не е било редно. Никога нищо не ми отказваше. И заради това се предполагаше, че трябва да я обожавам.
— А ти обожаваше ли я?
— Разбира се, че не. Отплащах й се с отвратително поведение и колкото повече тя ме глезеше, толкова повече я тормозех и подлагах на изпитание търпението й. След това за всеки провал в живота си обвинявах нея. Бях най-противното дете, което можеш да си представиш.
Нищо чудно, помисли си тя, пронизана от чувство на жалост към нещастното момче, примесено с неволно възхищение от откровеността му.
— И къде беше баща ти през цялото това време?
— Градеше компанията си. Предполагам, че е правил всичко по силите си да бъде добър баща, когато е бил наоколо. Не пропускаше да изтъкне всичките ми недостатъци и се държеше строго, но не се задържаше у дома достатъчно дълго, за да има ефект. Аз бях толкова отвратителен малък проклетник, че не го обвинявам, задето бързаше да изчезне.
Но го обвиняваше. Ема го долови в гласа му. Колко ли тежко е било за едно момче да расте с майка, която му угажда за всичко, и строг, постоянно критикуващ го баща.
— От това, което чух по-рано – подхвана тя предпазливо, – разбрах, че майка ти не е изпитвала същите чувства към Тори.
— Точно за това искрено я обвинявам. Бях на четири години, когато сестра ми се роди, и като всяко малко дете, не желаех появата на това неканено и чуждо същество в дома ни. Но вместо да закриля Тори, майка я захвърли на бавачките. Нали разбираш, никой не биваше да разстройва живота на съвършения малък Кени. Особено някакво момиче.
— Горката ти сестра.
Кени кимна потвърдително.
— За късмет, баща ми се влюби в Тори в мига, в който я видя. Тя беше негова любимка и когато си беше у дома, й посвещаваше цялото си внимание и настояваше бавачките всеки ден лично да му дават пълен отчет. Но той отсъстваше през по-голямата част от времето, така че Тори все още носи незарасналите белези в душата си.
Очевидно Тори не беше единствената с незараснали белези. Студенината и неприязненият критицизъм на бащата, фаворизирал дъщеря си, навярно са били не по-малко пагубни, отколкото прекалената любов на майка му.
— Къде е майка ти сега?
— Почина от мозъчен аневризъм малко преди да навърша седемнайсет.
— И ти си останал с баща ми.
— По това време в живота ми се появи един друг човек и поради неизвестна на мен причина се заинтересува от мен. Той ме е научил на всичко, което зная за голфа, и в същото време се постара да усвоя суровите правила на живота. Човече, той беше адски строг и неумолим. Но ми даде шанс.