По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Всичко е толкова красиво.
— Доста рискувах, но сметнах, че Кени се нуждае от неподправен домашен уют – поясни Патрик, като махна артистично с ръка.
Ема нямаше намерение да демонстрира прекалено любопитство, но присъствието на Патрик определено я бе смутило.
Той прокара леко ръка по повърхността на масата.
— Сигурно се чудиш какво прави тук такъв като мен, нали?
— Да се чудя ли? – Младата жена умираше от любопитство, но беше твърде добре възпитана, за да го засипе с въпроси.
— Малките тексаски градчета не са особено добронамерени и гостоприемни към гейовете.
— Предполагам.
Болезнена сянка за миг изкриви лицето му, но тутакси се стопи.
— Ще те придружа до стаята ти.
8
Ема вечеря сама. След като обяви, че Кени е отишъл да тренира, Патрик й поднесе изумително вкусна салата от спагети с пресен зелен боб, полята с дресинг от зехтин и чесън, хрупкава франзела и за десерт – дебело парче пай с боровинки. Тя изяде вечерята си на остъклената тераса, обзаведена с диван и столове от лъскаво черно палмово дърво, тапицирани със свежа дамаска на бели и зелени ивици. Зад къщата растеше орехова гора, от едната страна се виждаше вътрешен двор с басейн, а от другата в далечината се бе ширнало пасището, опасано с бялата ограда с кротко пасящите коне. Преди вечеря Ема се разходи покрай брега на потока и се полюбува на дивите цветя.
Въпреки спокойната атмосфера и уханния въздух, нахлуващ през мрежестата врата, младата жена се чувстваше неспокойна. Защо Кени не се бе върнал? Макар да му бе заявила, че няма да му се пречка, тайно й се искаше присъствието й да не му е толкова неприятно.
Тя предложи на Патрик да му помогне с разчистването на съдовете, но той решително й отказа, затова Ема разпръсна върху масата бележките за статията си и поработи, докато се стъмни. Нощни пеперудки, привлечени от светлината на верандата, се блъскаха в мрежата на вратата, а в храсталаците свиреха щурци. От време на време Ема чуваше крясъка на нощна птица под акомпанимента на тихото бръмчене на миялната машина. Мирната тишина наоколо й напомняше за „Сейнт Гъртруд”, след като момичетата си легнат да спят.
Но настроението й бе по-потиснато от всякога. Както вървяха нещата, щеше да се върне в Англия с неопетнена репутация. Видя Патрик да прекосява моравата към малкия апартамент над гаража, който й бе казал, че обитава.
— Имаш ли номера на Тори? – подвикна тя импулсивно.
— Има залепен списък отстрани на хладилника.
След няколко минути сестрата на Кени отвърна на позвъняването й.
— Не, нямам никакви планове – осведоми я Тори, след като Ема й обясни какво иска. – Но не мисля, че баровете на Уайнет ще са по твой вкус.
— Какъв е смисълът да отидеш на почивка, ако не пробваш нови забавления?
— Ами добре. Ако си сигурна, ще дойда да те взема след половин час.
Ема облече джинсите, които бе купила предишния ден, и бяла плетена блузка, достатъчно къса, за да се вижда тънка ивица от кръста й, и достатъчно тясна, за да подчертава гърдите й. Въпреки че късите ръкави скриваха голяма част от татуировката със знамето на щата Самотна звезда, банерът с името на Кени оставаше открит. Унизително, но необходимо, реши младата жена, като се закле да не се поглежда в огледалото. Надяваше се копоят на Бедингтън да е достатъчно съобразителен, за да вземе фотоапарат.
Тори се появи с тъмносиньо беемве, което шофираше с опасно висока скорост. Ема затвори очи и вкопчи пръсти в дръжката на вратата.
— Струваш ми се нервна.
— Не обичам особено колите.
— Това затруднява живота, особено в Тексас – рече Тори поучително и намали скоростта.
— Както и навсякъде другаде.
Сега, след като вече не се движеха толкова бързо, Ема се успокои достатъчно, за да огледа спътницата си. Тори носеше тюркоазено боди с плътно прилепнали черни джинси, очертаващи безкрайно дългите й стройни крака. На кръста й проблясваше колан от метални раковини, а от ушите й се полюшваха мексикански сребърни обици. Тя изглеждаше богата, прелестна и дива. На Бедингтън нито за миг не би му хрумнало да предложи на Тори Травълър да стане негова съпруга.
Тори погледна в огледалото за обратно виждане.
— Трябва да се научиш да шофираш.
— Ъъъ…
— Наистина. Аз мога да те науча.
— Много мило от твоя страна, но не смятам, че е нужно.
— Дяволът здравата те е хванал, нали?
— Предполагам.
— Зная какво е.
Ема долови тъга в гласа й и нещо й подсказа, че бракът с Декстър О’Конър не е единственото, което измъчваше Тори. Зад външното й безгрижие и маниерите на богата разглезена наследница се криеше огромна болка.