![Дневници и нощници [calibre 1.22.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/3/6/dnevnici-i-noshchnici-calibre-1-22-0-download.jpg)
Дневници и нощници [calibre 1.22.0]
- Автор: Сиромахов Иво
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Penguin Books Ltd
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Дневници и нощници [calibre 1.22.0]». Краткое содержание книги:
рисуването го изтощава.
7 юни 1814
Вилхелм:
На път съм да се откажа. Списанието върви много добре, печелим пари, но
рисуването ме изтощава. Пък и не съм убеден в това, което правя. Ще ми се да е малко
по-изискано, малко по-художествено. Натуралният секс ме отвращава. Предложих брак
на Барбара.
19 юли 1814
Якоб:
75
Получихме писмо от някакъв французин, на име Луи Дагер. Бил голям фен на
изданието ни и искал да се включи в екипа ни.
Така е, като тръгвахме никой не ни помагаше, даже се наложи аз да позирам за
първата сесия с Барбара, а сега всеки се опитва да се присламчи към успеха ни. Както и
да е.
Това, което ме заинтригува в писмото му, е че той твърди, че е открил нов метод
за изображение на мацките, който спестява рисуването. Той го нарича “фотография” и
обяснява подробно в писмото си какъв там бил принципът, но нищо не разбрах от
метода му.
По-важното е, че ако това се окаже вярно, няма да се налага Вилхелм да рисува
като изоглавен и може би ще живне. Поканих го тоя Дагер да видим какво е измислил.
4 септември 1814
Вилхелм:
Този странен французин е гений. Дойде при нас и заяви, че е измислил нещо,
което той нарича “фотография”. И предложи да ни “фотографира”. След като ни увери,
че това е абсолютно безопасно за здравето ни, той разгъна някакъвв странен апарат,
накара ни да застанем с Якоб пред нея, вкара в апарата някаква сребърна плака, после
една лампа, светна, нещо изпуши, той извади плаката и каза, че му трябва тъмна стая.
Затвори се в банята и след един час донесе изображението.
Това, което видяхме, беше смайващо. На хартията бяхме аз и брат ми в
абсолютно точно изображение, сякаш изваяно от гениален художник. Всеки детайл,
всяко косъмче от кичурите ни беше такова, каквото е. Взехме картината му и
застанахме пред огледалото. Това не е възможно. Между огледалото и образа върху
хартията нямаше НИКАКВА разлика. Апаратът на Дагер беше запечатал всичко.
Хвърлихме се да го прегръщаме и се напихме от радост.
13 септември 1814
Якоб:
Дагер е гений. Той постигна мечтата ми – да пресъздадем красотата на секса,
каквато е. Без всякакви компромиси.
Извиках Барбара да я фотографира. Тя е суеверно момиче и доста се дърпаше и я
беше страх от апарата, но за половин кило винервурст се нави.
Дагер я фотографира и когато видях фотографията му, щях да се разплача. Какво
съвършенство! Уловена е всяка гънка на сластното й тяло, всяко косъмче на интимното
й окосмяване.Този тип изображения ще предизвикат революция в медиите.
20 септември 1814
Вилхелм:
За следващия брой решихме да направим лесбийска сесия. Обаче фотосесия!
Луи ще направи картинките. Момичетата са с псевдоними Белоснежка и Червенорозка.
Белоснежка е с белоснежни цици, а Червенорозка е с червенорозов клитор.
И двете са студентки в Хайделбергския университет. Вътрешен дизайн,
разбираш ли.
Вкъщи имам тежки семейни проблеми. Барбара всеки ден ми прави сцени на
ревност, скубе коси, троши чинии – страшна работа. Според нея аз едва ли не
преспивам с всички момичета, които ни позират. Как да й обясня, че съм
професионалист и никога не смесвам професията с личния живот?
8 октомври 1814
76
Якоб:
Луи ни изстреля в космоса на издателския бизнес. Заради фотографиите качихме
тиража пет пъти. Тези изображения са изумителни. Все едно гледаш живи хора.
Е не виждам вече кой може да ни бие на лайфстайл-пазара. Уволних печатаря.
Тоя пич не изтрезнява, мама му стара. Оная вечер отивам в печатницата, а той се напил, изпикал се върху макулатурите и ми крещи: “Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм внук на
Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг!” Странен човек – хем е пиян като гъз,
хем си помни цялата фамилия.
Напсувах го и го уволних. Сега с брат ми се чудим дали да търсим друг печатар
или да инвестираме част от печалбата в наша си печатница.
12 октомври 1814
Вилхелм:
Купихме си печатница. Втора ръка, ама много запазена, пък и дават шест месеца
гаранция.
Тиражът на списанието продължава да расте. Получаваме много писма от
читатели. Искат по-извратени неща. Големи мръсници се оказаха нашите сънародници.
Сега сме им приготвили един сюжет с инцест и матуре-олдер. Брат и сестра се загубват
в гората и попадат в къщата на перверзна бабичка. И там се почва едно диво чукане.