Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Това пък какво значи?
— Ще разбереш, братко Лин. Ето ги приятелите ти.
Заварихме Викрам Пател и Зодиакалните Джорджовци, Скорпиона и Близнака, разположили се удобно върху пълни с леща чували до сергия за бобови растения да пият чай от стъклени чаши.
— Хей, пич! — поздрави ме Викрам. — Вземай чувал и се настанявай!
Двамата с Абдула се ръкувахме с всички и седнахме на реда от чували. Джордж Скорпиона махна на един продавач на чай да донесе още две чаши. Често бях зает с паспортите по цяла нощ, защото Кришна и Вилу, и двамата с малки деца в разрастващите се семейства, бяха започнали да се редуват, за да могат денем да остават по няколко безценни часа у дома. Работата с „книгите“ и други задължения към Съвета на Салман ми пречеха да ходя в „При Леополд“ толкова често, както едно време. Когато можех, се срещах с Викрам и Джорджовците близо до апартамента на Викрам, в края на пазар „Колаба“. Викрам ходеше там почти всеки ден, след като обядва с Лети. Той ми носеше новините от „При Леополд“ — Дидие се влюбил пак, Ранджит, новият приятел на Карла, печелел популярност — а Джорджовците ме осведомяваха какво се случва по улиците.
— Мислехме, че днеска няма да дойдеш, пич — каза Викрам, щом донесоха чая.
— Абдула ме докара — отвърнах и се намръщих, щом забелязах тайнствената усмивка на приятеля си. — Попаднахме в задръстване. Обаче си струваше. Наблюдавах от първия ред номера на Тадж Радж и Индра с препъването на булевард „Махатма Ганди“. Шоуто си го биваше.
— Нашият Тадж Радж вече не е такъв, какъвто беше — отбеляза Близнака и запокити гласните в името в Южен Лондон. — Вече не е толкова чевръст. Откакто стана злополуката, преценката за времето малко му куца. Но това е обяснимо, нали така? Та те едва не отрязаха проклетата му глава и тъй нататък, та нищо чудно, че преценката му за времето нещо прави засечки.
— Тук всички ние трябва да сведем глави и да се помолим — прекъсна го Джордж Скорпиона, наведе глава и си докара добре познатия ни набожен вид, който ни хвърляше в ужас. Бяхме попаднали в клопка.
— О, Господи — подхвана Скорпиона.
— О, Боже — изстена Близнака.
— И Богородице — продължи Скорпиона. — Безкраен дух на Ин и Ян в небето, ние скромно ти се молим днес да чуеш молитвите на пет души, които си довел на света и поверил временно на грижите на Скорпиона, Близнака, Абдула, Викрам и Лин.
— Как така временно? — прошепна ми Викрам. В отговор вдигнах рамене.
— Моля те, Господи, помогни ни — нареждаше Скорпиона със затворени очи и с лице, обърнато към рая, който явно се намираше горе-долу по средата на балкона на третия етаж на Академията за боядисване на коси и пробиване на уши на Виджай Премнаат. — Моля те, води ни, за да познаем какво е добро и да извършим каквото е добро. И можеш да започнеш, Боже, ако си навит, като ни помогнеш в дребната сделка, която тази вечер ще сключим с белгийската двойка. Няма нужда да ви обяснявам, Господи и Богородице, колко е сложно да доставиш на клиентите свестен кокаин в Бомбай. Но благодарение на вашето провидение, успяхме да намерим десет грама отличен „сняг“, а като се има предвид яката суша на улиците, чудничка услуга ни направи, Господи, позволи ми да ти изкажа професионалното си възхищение. Както и да е, на нас с Близнака комисионата от тази сделка ще ни дойде добре и хич няма да е зле да не ни одерат, смелят от бой, осакатят или пречукат, освен ако твоят план не е такъв, разбира се. Затова, моля те, Господи, осветявай пътя ни и изпълни сърцата ни с любов. А сега ще приключвам, но държа линията отворена както винаги. Казвам „Амин“.
— Амин! — откликна Близнака, явно успокоен, че молитвата се оказа много по-кратка от обичайните постижения на Скорпиона.
— Амин — изхлипа Викрам и обърса една сълза с опакото на юмрука си.
— Астагфирулла — измърмори Абдула. Прости ми, Аллах.
— Е, какво ще кажете да похапнем? — предложи бодро Близнака. — Нищо не може да те настрои да се направиш на свиня така, както малко религия, нали така?
В този миг Абдула се наведе и прошепна в лявото ми ухо:
— Погледни бавно… Не, бавно! Погледни там, зад магазинчето за фъстъци, до ъгъла. Виждаш ли го? Твоята изненада, братко Лин. Виждаш ли го?
И тогава една прегърбена фигура, която ни наблюдаваше от сенките под един навес, привлече все още усмихнатия ми поглед.
— Идва тук всеки ден — шепнеше ми Абдула. — И не само тук — и на други места, където ходиш. Наблюдава те. Чака и те наблюдава.