Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Ако се замислиш за девизите, ще разбереш откъде съм стигнал до това.
— Девизите ли? — възрази Санджай и накара приятелите си да избухнат в още по-силен смях. — Какви шибани девизи, йаар?
— Знаеш за какво ти говоря. Девизът или мотото на бандата Уалидлала е „Пахилей шахад, таб джулм“. Мисля, че ще съм прав, ако го преведа като „Дърво медът, после безчинствата“, или дори „зверствата“. Правилно ли е? И не си ли го казват помежду си като свой девиз?
— Да, да, точно такъв е, човече.
— А какъв е нашият девиз? Девизът на Кадер?
Те се спогледаха и се усмихнаха.
— „Саач аур Химат“ — изговорих го вместо тях на глас. — „Истина и смелост“. Познавам мнозина, на които ще допадне девизът на Чуха. Ще го сметнат за хитър и забавен. Освен това той звучи безмилостно и те ще решат, че е суров. Но на мен не ми допада. Допада ми девизът на Кадер.
Разнесе се бръмчене на „Енфийлд“, аз вдигнах очи и видях как Абдула паркира пред чайната и ми махва. Време беше да тръгвам.
Бях казал истината — така, както я виждам, и бих се подписал под всяка дума, но вдън душата си знаех, че аргументът на Санджай, макар и да не бе по-добър, ще се окаже по-силен от моя. Бандата Уалидлала под ръководството на Чуха бе бъдещето на всички мафиотски съвети, в известен смисъл, и всички ние го знаехме. Уалид все още оглавяваше Съвета от негово име, но беше стар и болен. Бе преотстъпил толкова много власт на Чуха, че той беше младият управляващ дон. Чуха беше агресивен, преуспяваше и печелеше нови територии чрез завладяване или принуда през няколко месеца. Рано или късно, ако Салман не се съгласеше да се обедини с Чуха, това разширяване щеше да доведе до открит конфликт и щеше да избухне война.
Естествено аз се надявах, че Съветът на Кадер под ръководството на Салман ще победи. Но знаех, че ако победи, щеше да бъде невъзможно да претендира за територията на Чуха, без да поеме търговията с хероин, жени и порно. Просто в нея имаше твърде много пари. А парите, ако натрупат достатъчно висока купчина, са нещо като политическа партия — прави колкото добрини, толкова и злини, дава твърде много власт в твърде малко ръце. И колкото повече се приближаваш до тях, толкова повече се омърсяваш. В дългосрочна перспектива Салман можеше: или да се оттегли от борбата с Чуха, или да го победи и да стане като него. „Съдбата винаги ти дава две възможности за избор — каза веднъж Джордж Скорпиона. — Тази, която трябва да избереш, и тази, която избираш“.
— Хей, обаче това няма нищо общо с мен! — казах аз и станах да си вървя. — Честно, на мен не ми пука дали е така, или иначе. Транспортът ми дойде. Хайде, доскоро.
Излязох, сподирван от протестите на Санджай и смеха на приятелите му, заглушил тракането на порцелановите и стъклените чаши.
— Бахинчуд! Ганду! — провикна се Санджай. — Не може така да ми прецакаш веселбата и да си тръгнеш, йаар, връщай се!
Щом стигнах до Абдула, той запали мотора и го изправи, готов да потегли.
— Много бързаш за тренировка. — Настаних се на седалката зад него. — Спокойно, колкото и бързо да стигнем, аз пак ще те победя, братко.
От девет месеца тренирахме заедно в една малка, тъмна, потна и много сериозна зала, близо до Слонската порта на кея „Балард“. Беше гунда фитнес зала, открита от Хюсеин, едноръкия оцелял от битката на Кадер с убийците Сапна. Имаше тежести и лежанки, постелка за джудо и боксов ринг. Миризмата на мъжка пот — и прясна, и застояла — попила в шевовете на кожените ръкавици, колани и обтегачи, така лютеше на очите, че се насълзяваха, а залата беше единственото място в квартала, презряно от плъховете и хлебарките. По стените и дървения под имаше петна от кръв, а младите гангстери, които тренираха там, за седмица тренировки се сдобиваха с повече рани и увреждания, отколкото спешното отделение на градска болница в гореща съботна нощ.
— Не днес — засмя се Абдула през рамо и зави с мотора в по-бързата лента. — Днес няма да се бием, Лин. Ще те водя на едно място, където те чака изненада. Хубава изненада!
— Това ме притесни — извиках в отговор. — Каква изненада?
— Помниш ли, когато те заведох при доктор Хамид? Помниш ли онази изненада?
— Да, спомням си.
— Е, по-хубава е от нея. Много по-хубава.
— Ъхъ. Е, не ме успокои кой знае колко. Намекни ми още нещо.
— Помниш ли, когато ти пратих мечока за прегръщане?
— Кано. Естествено, че помня.