Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Не ми е симпатичен — заяви Салман. — А и му нямам доверие. Мисля, че някой ден трябва да довърша тоя мадачуд веднъж и завинаги.
Това не е особено обещаващо за начало на бизнес, на?
— Ако се стигне дотам, аз ще убия този ганду за теб, братко, и ще го направя с удоволствие. Но дотогава, преди да ни се наложи да го убием, можем да изкараме много пари заедно с него.
— Не съм убеден.
Санджай се огледа за подкрепа и най-сетне се обърна към мен.
— Кажи, Лин, ти как мислиш?
— Това си е работа на Съвета, Санджу — отвърнах и се усмихнах на неговата сериозност. — Тя няма нищо общо с мен.
— Но тъкмо затова питам тебе, Линбаба. Ти можеш да ни представиш независима гледна точка. Познаваш Чуха. Знаеш и колко пари се изкарват от хероин. Той има доста добри идеи за печелене на пари, не мислиш ли?
— Арей, не питай него! — намеси се Фарид. — Освен ако не искаш да чуеш истината.
— Не, кажи — настоя Санджай и очите му светнаха. Той ме харесваше, знаеше, че и аз го харесвам. — Кажи ми истината. Какво мислиш за него?
Погледнах Салман и той кимна, точно както би кимнал Кадер.
— Мисля, че Чуха е от онези типове, които създават лошо име на престъпността.
Салман и Фарид прихнаха и се задавиха с чая, а после се обърсаха с кърпички.
— Добре — намръщи се Санджай, но очите му още светеха. — И какво… точно… не харесваш в него?
Отново погледнах Салман. Той ми се ухили и вдигна вежди и да обичам издевателите.
— Издевател, Санджай. Той напада хора, които знае, че не могат да му излязат насреща, и взема от тях, каквото си иска. В моята страна наричаме такива хора издеватели, защото те наистина издевателстват над по-слабите и ги ограбват.
Санджай погледна Фарид и Салман с израз на объркана невинност.
— Не виждам проблема — каза той.
— Да, знам, че ти нямаш проблем с това. Приемам го. Не мога да очаквам всички да мислят като мен. Знам, че много мъже успяват така. Но това, че го разбирам, не означава, че ми харесва. Срещал съм такива в затвора. Двама от тях се опитаха да издевателстват над мен. Намушках ги. Никой от другите повече не се опита. Мълвата плъзна. Само опитай да издевателстваш над този тип и ще пробие дупка в теб. И така ме оставиха на мира. Точно това е. Ако бяха продължили да издевателстват над мен, щях да ги уважавам повече. Аз не бих престанал да се боря с тях — пак щях да ги коля, така е, но щях да ги уважавам повече, докато ги коля. Питай сервитьора тук, Сантош, какво мисли за Чуха. Дошли тук миналата седмица, Чуха и хората му, и го смачкали за петдесет кинта.
„Кинти“ наричахме в Бомбай рупиите. Петдесет рупии бяха толкова, колкото знаех, че Санджай оставя обикновено за бакшиш и на по-добрите шофьори на таксита.
— Тоя тип, ако вярваш на глупостите му, е шибан милионер — продължих, — а издевателства над скромен, работещ човек като Сантош за петдесет кинта. Това не го уважавам. А и вдън душата си, Санджай, мисля, че и ти не го уважаваш. Аз няма да предприема нищо. Това не е моя работа. Чуха си трупа печалбите, като мачка хората. Това го разбирам. Но ако някога се опита да издевателства над мен, ще го заколя. При това с удоволствие, човече.
Никой не каза нищо. Санджай присви устни, извъртя длан нагоре и погледна Салман, после Фарид. После и тримата избухнаха в смях.
— Ти го попита! — изкиска се Фарид.
— Добре де, добре — отстъпи Санджай. — Не попитах, когото трябва. Лин е луд, йаар. Хрумват му безумни идеи. Той замина — за Афганистан с Кадер, човече! Защо ли попитах човек, толкова луд, че да замине? Въртеше клиниката в жопадпати и не изкара от нея нито грош. Напомни ми за това, братко Лин, ако пак се обърна към теб по делови въпрос, на?
— Има и още нещо — додадох с каменно лице.
— Ей, Бхагван! — възкликна Санджай. — Имало и още нещо!