Бавачката на ангели [bg]

– Не, никога не съм попадала на такива.

– Родителите ти имали ли са други роднини, които може да са запазили нещо?

– Не. Казах го и на мъжа ти. Доколкото знам, нито родителите на майка ми, нито тези на баща ми са били живи, а те явно не са имали братя или сестри. Ако имам някакви далечни роднини, то във всеки случай те никога не са се свързвали с мен. Пък и никой не е пожелал да ме вземе.

Историята звучеше безкрайно тъжно и Ерика я погледна със съчувствие, но Ева се усмихна.

– Не се тревожи за мен. Имам майка и баща, които ме обичат, а те имат още две деца, с които се разбирам чудесно. Нищо не ми е липсвало.

Ерика отвърна на усмивката ѝ.

– Малко хора могат да кажат същото.

Усещаше, че все повече започва да харесва крехката жена пред себе си.

– Знаеш ли нещо друго за биологичните си родители?

– Не, не съм се интересувала за повече подробности. Разбира се, понякога съм се чудила какво ли се е случило, но по някакъв начин като че не исках случката да става част от живота ми. Вероятно съм се притеснявала, че мама и татко ще се натъжат и ще си помислят, че не са ми достатъчни, ако започна да се интересувам от биологичните си родители.

– Мислиш ли, че интересът към корените ти би се пробудил, ако имате дете? – попита Ерика внимателно. Не знаеше много за Ева и Мортен и темата може би беше чувствителна.

– Имахме син – каза Ева.

Ерика се отдръпна назад, сякаш ѝ бяха ударили шамар. Не беше очаквала такъв отговор. Искаше да научи повече, но езикът на тялото на Ева ясно показваше, че тя не иска да говори за това.

– Може да се каже, че за Ева преместването тук е един вид завръщане към корените – каза Мортен.

Той се размърда притеснено и Ерика забеляза, че без да осъзнават, двамата се отдръпнаха леко един от друг, сякаш не издържаха да седят прекалено близо. Настроението стана тягостно и Ерика изведнъж почувства, че се натрапва и става свидетел на нещо много лично.

– Ровила съм се в историята на рода ти и съм събрала някои материали. Ако искаш да ги видиш, само кажи. Всичко е вкъщи.

– Много мило от твоя страна – каза Ева без ентусиазъм.

Като че всичката енергия се беше изпарила от тялото ѝ. Ерика разбра, че няма смисъл да продължава разговора.

– Благодаря, че поговорихте с мен – каза тя и се изправи. – Пак ще ви потърся, а и вие не се колебайте да се свържете с мен.

Тя извади един бележник, написа телефона и имейл адреса си, откъсна листа и им го даде. После изключи диктофона и го пъхна в чантата си.

– Знаеш къде да ни намериш. В момента не правим друго, освен да работим по къщата денонощно – каза Мортен.

– Разбирам. Ще се справите ли сами?

– Да, така смятаме. Във всеки случай ще направим всичко възможно.

– Познаваш ли някого тук, който се занимава с вътрешно обзавеждане? Събираме препоръки – вметна Ева. – С Мортен не ни бива в това отношение.

Ерика тъкмо щеше да каже, че за съжаление, не се сеща за никого, но ѝ хрумна идея.