Бавачката на ангели [bg]

– Не, никой не бива да влиза вътре. Не може неупълномощени лица да обикалят наоколо, докато вътре се работи – каза Турбьорн и се усмихна. – Предполагам, че търсиш семейството, което живее тук. Те са отзад.

Ерика отстъпи.

– Окей – каза тя, без да може да скрие любопитството си.

Тръгна покрай стената на къщата и щом сви зад ъгъла, видя мъж и жена горе-долу на нейната възраст. Седяха и гледаха към къщата със сериозни лица, без да разговарят помежду си.

Ерика се поколеба за секунда. Покрай нетърпението и любопитството си дори не се беше замислила как ще им обясни защо се появява така изведнъж неканена. Но колебанието ѝ продължи едва няколко секунди. Все пак задаването на недискретни въпроси и ровенето в тайните и трагедиите на хората бяха част от работата ѝ. Отдавна беше преодоляла скрупулите си и знаеше, че мнозина от близките на жертвите впоследствие харесват книгите ѝ. Освен това винаги беше по-лесно, когато случката отдавна е останала в миналото, както сега. Тогава раните обикновено вече са заздравели и трагедиите са се превърнали в истории.

– Здравейте! – викна тя и двамата се обърнаха към нея.

После жената се усмихна.

– Знам коя си. Ерика Фалк. Чела съм всичките ти книги и ги обожавам – каза тя, след което млъкна изплашено, сякаш се бе смутила от собствената си дързост.

– Здравей, ти трябва да си Ева – каза Ерика и стисна ръката ѝ. Беше крехка, но мазолите по дланта ѝ свидетелстваха, че жената се е захванала сериозно с ремонта. – Благодаря, радвам се, че книгите ти харесват.

Все още леко засрамена, Ева представи мъжа си и Ерика се здрависа и с него.

– Ама че тайминг имаш.

Ева седна и явно очакваше Ерика да стори същото.

– Какво имаш предвид?

– Предполагам, че искаш да пишеш за изчезването? В такъв случай си дошла в правилния ден.

– Да – каза Ерика. – Чух, че сте намерили нещо в къщата.

– Да, открихме го, докато разбивахме пода в трапезарията – каза Мортен. – Не знаехме какво е точно, но ни хрумна, че може да е засъхнала кръв. От полицията дойдоха да проверят и решиха, че трябва да пратят специалисти. Затова сега има толкова много хора тук.

Ерика започна да разбира защо Патрик се бе държал така снощи, когато го попита какво се е случило. Зачуди се какво ли смяташе той за цялата тази работа. Дали основната версия беше, че семейството е било убито в трапезарията, след което телата са били преместени? Искаше ѝ се веднага да заразпитва дали са открили само кръв, но се въздържа.

– Сигурно сте разстроени – каза тя и се обърна към Ева. – Не мога да отрека, че случилото се винаги ме е интригувало, но за теб това все пак е нещо лично.

Ева поклати глава.

– Била съм толкова малка, че не си спомням семейството си. Не мога да страдам за хора, които не помня. Не е като с...

Тя се спря и погледна встрани.

– Мисля, че мъжът ми, Патрик Хедстрьом, е бил един от полицаите, които са дошли тук. Той беше при вас и в събота. Спомена за някакъв неприятен инцидент?

– Може и така да се нарече. Във всеки случай наистина беше неприятно и не мога да разбера защо някой би искал да ни нарани – каза Мортен и разпери ръце.