Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Като в Ома — вметна тихо Келър.
Уолш не отговори нищо.
— Ти беше ли част от оперативния отряд?
Лиъм кимна утвърдително.
— В коя кола? — попита Кристофър. — Тази с бомбата, в разузнавателната или за бягството?
— С бомбата.
— Шофьор ли беше, или пътник?
— Аз трябваше да карам, но имаше промяна в последната минута.
— Кой караше?
Уолш се поколеба, после отговори:
— Куин.
— Защо имаше промяна?
— Той каза, че е по-изнервен от обичайното преди операция. Заяви, че шофирането ще му помогне да се успокои.
— Но това не беше истинската причина, нали, Лиъм? Куин е искал да вземе нещата в свои ръце. Искал е да забие пирон в ковчега на мирния процес.
— Един куршум в главата, така се изрази Куин.
— Той е трябвало да остави бомбата пред съдебната палата, нали?
— Такъв беше планът.
— Куин потърси ли изобщо място за паркиране?
— Не — отговори Уолш, като поклати глава. — Отиде направо на главната търговска улица и паркира пред универсалния магазин „С. Д. Келс“.
— Защо ти не направи нещо?
— Опитах се да го разубедя, но той не искаше и да чуе.
— Трябвало е да положиш повече усилия, Лиъм.
— Ти очевидно не познаваш Еймън Куин.
— Къде беше колата за бягство?
— На паркинга на супермаркета.
— Какво стана, когато се качихте в нея?
— Той се обади от другата страна на границата.
— „Тухлите са в стената.“
Уолш кимна утвърдително.
— Защо не каза на никого, че бомбата е била поставена на грешното място?
— Ако си бях отворил устата, Куин щеше да ме убие. Освен това — добави Лиъм, — вече беше твърде късно.
— И когато бомбата експлодира?
— Градът беше леш.
Смъртта и опустошението предизвикали отвращение от двете страни на границата, както и по целия свят. Истинската ИРА отправила публично извинение и обявила примирие, но вече било твърде късно — движението понесло непоправими щети. Уолш се установил в Дъблин, за да се грижи за интересите на Истинската ИРА в процъфтяващата търговия с наркотици. Куин се укрил.
— Къде?
— В Испания.
— Какво правеше там?
— Висеше на плажа, докато не му свършиха парите.
— А после?
— Обади се на един стар приятел и каза, че иска да се върне в играта.
— Кой беше приятелят?
Уолш се поколеба, после отвърна:
— Муамар Кадафи.
17.
Клифтън, Графство Голуей
Всъщност не бил точно Кадафи, добави бързо Уолш. Бил близък довереник от либийското разузнаване, с когото Куин се бил сприятелил, докато бил в терористичния тренировъчен лагер в пустинята. Еймън поискал убежище, а мъжът от либийското разузнаване, след като се консултирал с владетеля, се съгласил да приеме Куин в страната. Той живял в оградена със зид вила в луксозен квартал на Триполи и свършвал по някоя работа за либийските служби за сигурност. Еймън също така бил чест гост в подземния бункер на Кадафи, където забавлявал лидера с истории за борбата срещу англичаните. С течение на времето Кадафи запознал Куин с някои от своите недотам реномирани регионални съюзници. Той поддържал контакти с всички безскрупулни личности на континента: диктатори, водачи на военни групировки, наемници, трафиканти на диаманти и всякакъв вид ислямски бунтовници. Еймън също така се запознал с руски търговец на оръжие, който доставял изобилие от оръжия и боеприпаси за всички граждански войни и бунтове в Субсахарска Африка. Оръжейният трафикант се съгласил да изпрати на Истинската ИРА малък контейнер с автомати АК-47 и пластични експлозиви. Уолш приел пратката в Дъблин.
— Помниш ли името на човека от либийското разузнаване? — попита Келър.
— Той се наричаше Абу Мохамед.
Кристофър погледна Габриел, който бавно кимна утвърдително.
— А на руския търговец на оръжие? — поинтересува се Келър.