Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 419
Перейти на страницу:

Тате най-сетне се вреди:

— Мисля, че чухме достатъчно от теб. Общуването с краля ти е завъртяло главата. Ти си момиче и не е твоя работа да поучаваш по-възрастните.

Етел плачеше прекалено много и не можеше да продължи този спор.

— Съжалявам, тате. — След няколко секунди тежко мълчание добави: — По-добре да се връщам на работа.

Графът й беше казал, че разполага с толкова време, колкото й се ще, но тя искаше да остане сама. Обърна гръб на гневния си баща и се върна в имението с наведена глава. Надяваше се хората да не видят сълзите й.

Не искаше да се срещне с никого, затова се вмъкна в апартамента Гардения. Лейди Мод се беше върнала в Лондон, тъй че стаята беше празна и завивките от леглото бяха вдигнати. Етел се хвърли на оголения матрак и заплака.

Толкова се гордееше. Как можа тате така да обезсмисли всичко, сторено от нея? Какво, искаше от нея да не си върши работата ли? Тя работеше за аристокрацията, както и всеки миньор в Абъроуен. Макар да бяха наети на работа от „Селтик минерълс“, те копаеха въглищата на графа и той получаваше за тон въглища същите пари, които вземаше и миньорът, който ги е изкопал — тате никога не се уморяваше да изтъква този факт. Ако беше правилно да си добър миньор, ефикасен и продуктивен, какво лошо имаше в това да си добра домоуправителка?

Чу как се отваря вратата и скокна моментално. Беше графът.

— Какво, за Бога, става тук? — поде с внимателен тон. — Чух те от коридора.

— Много съжалявам, милорд, не трябваше да влизам тук.

— Няма нищо. — На невъзможно красивото му лице се четеше искрена загриженост. — Защо плачеш?

— Толкова се гордеех, че съм помогнала на краля — обясни тя тъжно. — Но баща ми каза, че било фарс, та хората да не се ядосват на „Селтик минерълс“.

Етел отново избухна в сълзи.

— Ама че глупости. Всеки виждаше, че кралят наистина е притеснен за хората. Както и кралицата.

Той извади от горния джоб на сакото си бяла ленена кърпичка. Тя очакваше да й я даде, но вместо това графът сам избърса нежно сълзите й.

— Баща ти може да не е бил горд заради теб в понеделник, но аз бях.

— Толкова сте мил.

— Хайде, хайде. — Той се наведе и целуна устните й.

Етел се стъписа. Най-малко това очакваше. Когато Фиц се изправи, тя го гледаше с недоумение.

Фиц отвърна на погледа й невъзмутимо.

— Пленителна си — промълви тихо. И я целуна пак.

Този път тя го отблъсна и прошепна потресена:

— Милорд, какво правите?

— Не зная.

— А какво си мислите?

— Не мисля въобще.

Тя се взираше в изсеченото му лице. Зелените очи на графа я гледаха настойчиво, като че той се мъчеше да прочете мислите й. Етел осъзна, че го обожава. Внезапно я връхлетяха вълнение и желание.

— Не мога да се спра — рече той.

Тя въздъхна щастливо.

— Целунете ме пак тогава.

Трета глава

Февруари 1914 година

I

В десет и половина сутринта огледалото в антрето на мейфеърската къща на граф Фицхърбърт отрази висок мъж, безупречно облечен в дрехите на англичанин от висшата класа. Носеше колосана яка, понеже не му се нравеше модата на меките якички, а вратовръзката му с цвят на сребро беше закрепена с перла. Някои негови приятели мислеха, че е недостолепно да се обличаш добре.

— Казвам ти, Фиц, приличаш на някакъв шивач, който е тръгнал да отваря ателието рано сутрин — рече му веднъж младият маркиз на Лаутър. Но Лаути беше опърпан, с трохи по жилетката и пепел от пури по ръкавелите, и искаше всички други да изглеждат зле като него. Фиц мразеше немарливостта; отиваше му да е спретнат.

Сложи си сив цилиндър. С бастунче в едната ръка и нов чифт сиви велурени ръкавици в другата, той излезе от къщата и сви в южна посока. На площад „Бъркли“ едно русо девойче на около четиринайсет му смигна и каза:

— Свирка за шилинг?

Прекоси „Пикадили“ и влезе в Грийн парк. Самотни кокичета се гушеха до корените на дърветата. Мина покрай Бъкингамския дворец и навлезе в някакъв непривлекателен квартал до гара „Виктория“. Трябваше да пита полицая за пътя към улица „Ашли Гардънс“. Тя се оказа зад римокатолическата катедрала. Фиц си помисли, че ако ще каниш на посещение аристократи, кантората ти трябва да е в някой приличен квартал.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)