Крахът на титаните [bg]

— Кой точно отдел е това? — попита Фиц, докато се разполагаше.

— Това е чуждестранният отдел на Тайните служби — отвърна му Си.

— Не знаех, че имаме такива.

— Ако хората знаеха, нямаше да са тайни.

— Разбирам. — Фиц изпита вълнение. Ласкаеше го, че му предоставяха поверителна информация.

— Вероятно ще бъдете така добър да не споменавате това никому.

Това беше заповед, макар и учтиво формулирана.

— Разбира се.

Харесваше му да се чувства член на някакъв таен вътрешен кръг. Означаваше ли това, че Си щеше да поиска от него да работи за Военното министерство?

— Поздравления за успеха на кралското гостуване при Вас. Мисля, че събрахте впечатляваща група важни млади господа, с които Негово Величество да побеседва.

— Благодаря. Беше скромно събитие, но се страхувам, че такива неща бързо се разчуват.

— А сега ще водите съпругата си в Русия.

— Княгинята е рускиня. Иска да посети брат си. Дълго отлагахме пътуването.

— И Гас Дюър ще ви придружи.

Си явно познаваше всички.

— Той е на околосветско пътешествие — отвърна Фиц. — Плановете ни съвпаднаха.

Си се облегна назад в стола си и подхвърли:

— Знаете ли защо адмирал Алексеев е получил командването на руската армия във войната срещу Япония, въпреки че си няма понятие от пехотни битки?

Понеже беше прекарал време в Русия като момче, Фиц имаше представа от войната между Русия и Япония през 1904–1905 година, но не знаеше тази история.

— Кажете ми.

— Ами, изглежда, че великият княз Алексей се замесил в юмручно сбиване в един бордей в Марсилия и бил арестуван от полицията. Алексеев му се притекъл на помощ и убедил жандармите, че той е съгрешил, а не великият княз. Подобно звучащите им имена също помогнали и скоро освободили княза. Наградата на Алексеев било командването на армията.

— Нищо чудно, че загубиха.

— Въпреки това руснаците имат най-голямата армия в историята на света — според някои изчисления шест милиона души, при положение че мобилизират и запасняците. Няма значение колко са некомпетентни водачите им, това е огромна армия. Колко ефективни обаче биха били например в европейска война?

— Не съм се връщал там откак се ожених — каза Фиц. — Не съм сигурен.

— Ние също. Тук започва Вашата роля. Бих искал да направите някои запитвания, докато сте там.

— Но… не може ли посолството ни да го стори?

— Може, разбира се — Си сви рамене. — Но дипломатите по принцип се вълнуват повече от политика, отколкото от военно дело.

— И все пак, трябва да има военен аташе.

— Външен човек като Вас може да предложи свеж поглед — както групичката Ви в Тай Гуин даде на краля храна за размисъл, която не би получил от Външното министерство. Но ако смятате, че не можете…