Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 131
Перейти на страницу:

Примигнах няколко пъти в опит да проясня замъгления си поглед. Чувствах цялото си тяло лепкаво и неподатливо на командите ми, все още неотърсило се напълно от пелената на съня.

— Не ми говори. Все още не съм будна.

В заобикалящата ме сънлива мъгла бегло проблясна чувство за вина, задето не бях малко по-мила. В крайна сметка не бях виждала татко от дни, а и отдавна не бяхме сядали, за да поговорим нормално. Сам и аз бяхме прекарали предишната вечер в разговор за странната стая с препарирани животни в дома на Кълпепър и притеснени размисли къде би могла да бъде следващата поява на Джак. А сега усещах тази обикновена сутрин в компанията на татко като внезапно и нежелано завръщане към живота ми отпреди да срещна Сам.

Баща ми махна с ръка към каната с кафе:

— Искаш ли?

Протегнах шепи към него:

— Сипи ми тук, ще си наплискам очите с него. Къде е мама? — Не чувах шум от горния етаж, а когато мама се подготвяше да излиза, това обикновено беше свързано със сериозно количество хаотични трясъци на гардеробни врати и тракане на токчета по пода.

— В някаква галерия в Минеаполис.

— Защо е излязла толкова рано? Всъщност е толкова рано, че на практика все още е вчера.

Татко нито се усмихна на шегата ми, нито отговори. Беше се загледал над главата ми към телевизора, където вървеше някакво утринно токшоу. Гостът, облечен с дрехи в цвят каки, беше заобиколен от всякакви малки животинки в кутии и клетки. Това бързо извика в съзнанието ми неприятно живия спомен за стаята с животните, която Сам ми беше описал. Татко се намръщи, когато един от двамата водещи предпазливо вдигна някакво опосумче, което изсъска в лицето му. Прокашлях се.

— Татко. Моля за малко внимание. Дай ми чаша за кафе и я напълни или ще умра, а няма кой да ти помогне да се отървеш от тялото.

Без да откъсва поглед от телевизора, той се пресегна към шкафа. В опипването си на сляпо по лавицата изненадващо успя да хване именно любимата ми чаша — синя, с неправилна форма, направена от някакъв приятел на мама — след което я плъзна по плота към мен заедно каната с кафе. Парата се издигна към лицето ми, докато си наливах.

— Е, Грейс, как върви училището? — попитах се сама.

Татко кимна разсеяно, загледан в бебенце коала, размахващо лапички в ръцете на госта.

— Ами чудесно — продължих и татко измърмори нещо одобрително. После добавих: — Нищо особено, като изключим пандите, които ни донесоха, и факта, че уволниха всички учители и назначиха на местата им диваци канибали… — Млъкнах, за да проверя дали съм привлякла вниманието му, и продължих. — Освен това училището се подпали, писаха ми двойка по театрално майсторство, а след това правих секс, секс, секс, секс и секс.

Татко присви леко очи и се обърна намръщено към мен:

— Какво каза, че ви преподават в училище?

Е, беше дочул нещо от всичко, което казах, това поне можех да му призная.

— Нищо интересно. Трябва да пишем кратки разкази по английски. Отвратително е. Нямам съвършено никакъв талант в писането на художествена литература.

— Разкази за секса? — попита той със съмнение.

Въздъхнах.

— Отивай на работа, татко, ще закъснееш.

Той се почеса по брадичката. Беше пропуснал да се обръсне.

— Това ме подсети. Трябва да върна комплекта за почистване на Том. Виждала ли си го.

— Трябва да върнеш какъв комплект на кого?

— Комплектът за почистване на пушки. Май го оставих някъде тук. — Той приклекна и започна да тършува в шкафа под мивката.

Сбърчих вежди:

— Защо пък ти е комплект за почистване на пушки?

Той махна с ръка към кабинета си.

— Ами за пушката.

Усетих как тихи предупредителни камбанки започват да звънят плахо нейде из главата ми. Знаех, че татко има пушка. Висеше на стената в кабинета му. Но нямах спомен някога да я е чистил. Пък и принципно човек почиства оръжията, след като ги използва, нали така?

— И защо взе назаем този комплект?

— Том ми го даде, за да си почистя пушката след онази вечер. Знам, че трябва да я чистя по-често, но просто не се сещам за нея, когато не я използвам.

— Том Кълпепър?

Той вдигна глава над плота, държейки някаква бутилка в ръка.

— Да.

— Ходил си да стреляш с Том Кълпепър? На онази хайка за вълците?

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)