Тръпка [bg]

Внимателно я открехнах и си поех дълбоко въздух.

Огромната зала пред мен беше пълна с животни. Препарирани. Бяха зловещи, нищо, което да ти се прииска да гушнеш като играчка. Слабата светлина, струяща от кръглите прозорци на високия таван, ми напомни за галерия в музей. Експозиция Животните на Северна Америка? По-скоро олтар на смъртта. Умът ми се опита да подреди ужасяващата гледка в текст на песен, но така и не успя да намери продължение на началния ред: усмихваме се ние, озъбени в смъртта си.

Потръпнах.

В сумрака ми се струваше, че наоколо има достатъчно животни, за да напълнят Ноевия ковчег. Видях лисица, стиснала препариран пъдпъдък между челюстите си. Черна мечка, извисила се над мен с извадени нокти. Рис, замръзнал по време на вечното си изкачване по някакъв дънер. Дори и полярна мечка, подхванала препарирана риба в лапите си. Нима можеше да се препарират риби? Никога не бях мислил по въпроса.

И тогава сред стадо сърни от всякакъв размер и вид открих и източника на миризмата, която ме бе довела дотук: оголил зъби вълк ме гледаше със зловещите си стъклени очи. Пристъпих към него и се протегнах, за да докосна странно крехката му на вид козина. Под досега на пръстите ми слабата миризма сякаш разцъфна, изпълни ноздрите ми и аз разпознах уникалния аромат на горите. Усетих как кожата ми настръхва. Свих пръсти в юмрук и отстъпих назад. Той беше един от нас. А може би не. Може би беше просто вълк. Само дето никога не бях срещал обикновен вълк в нашата гора.

— Кой си ти? — прошепнах. Но единственото нещо, което оставаше непроменено и при двете форми на върколака — очите му — в случая бяха извадени и заменени от стъклени топчета. Чудех се дали Дерек, пронизан от куршуми в нощта на лова, ще се присъедини към този вълк в зловещата менажерия на семейство Кълпепър.

Хвърлих един последен поглед на залата и закрачих бързо към вратата. Всички животински инстинкти, останали у мен, ми крещяха да се махна колкото се може по-далеч от тази миризма на смърт. Джак не беше тук. Нямах причини да оставам.