Лятото на ангелите [bg]

13

Надвишили сме позволените извънредни часове, а това — както Вик обича да ни припомня — наистина разстройва Бюрото, когато става дума за канцеларска работа. Не ни е позволено да ходим в службата в понеделник, прекарваме целия ден проснати пред телевизора на дивана у Едисън. Шевон изобщо не ми се обажда, а когато влизам в кабинета ни във вторник, на бюрото ме чака кашонче с малкото вещи, които държах в апартамента й. Едисън надзърта над рамото ми и прави гримаса.

— Предполагам, това е краят.

— И аз така предполагам.

— Olvidade de las hermanastras, la pròxima vez encontraremos a la Cenicietita[29] — казва той и в изречението му има толкова грешки, че сили не ми стигат да ги преброя.

Все още стоим и зяпаме кашончето, когато минава Вик. Той веднага разбира какво е станало и се мръщи симпатизиращо. Признава ми:

— Каня се да ти влоша сутринта. Агент Дърн те вика. Екипът на Симпкинс има нужда да поговори с теб.

— Прикачили са ги към Холмс и полицейския отдел в Манасас?

— Да. Разполагат с всички бележки на Холмс, но…

— Но искат да проведат собствени разпити, където е възможно — довършвам вместо него и той кима. Грабвам кашончето, пускам го на пода и го ритвам под бюрото, далеч от очите и да се надяваме, поне за известно време, далеч от ума. — Симпкинс има ли нещо против?

— Какво искаш да кажеш?

— Последния път, когато с Едисън работихме за нея, беше направо пощуряла от яд, а Кас разправяше, че имали проблеми с последния им случай миналата седмица в Айдахо.

— За Айдахо не знам, но тя е добър агент, достатъчно добър, за да не допусне неодобрението от това как управлявам екипа си да пречи на случая.