Лятото на ангелите [bg]

Простенвам, взимам клин и потник от гардероба и отивам в дневната да си прибера телефоните. Има няколко входящи есемеса — от Едисън, Стърлинг, Прия и Инара, — но нищо, което да изисква незабавен отговор.

— Идваш ли в леглото?

— Да, просто си взех телефоните.

Шевон пъшка недоволно и когато се връщам в спалнята, за да включа телефоните да се зареждат, се надига на лакът да ми се озъби. Преметнала е единия си крак над чаршафа, така че се увива около другия и половината й дупе и я оставя гола, с коса, паднала в безпорядък над светлата кожа. При по-добро осветление бих могла да видя луничките, които я покриват почти цялата. Обичам тези лунички, обичам да проследявам съзвездия по кожата й с уста…

— Мисля, че си залепена за тях! — мъмри ме Шевон и ми отнема секунда да осъзная, че говори за телефоните ми.

Умът ми определено е зает с луничките.

— Защо си облечена?

— Понеже ходих до дневната.

— Защо се обличаш, за да ходиш из собствената си къща?

— Понеже винаги го правя?

— Наистина ли?

— Да. — И като продължение на ритуала около лягането коленича да проверя, че сейфът за оръжие под леглото е наред. Вадя и трите пистолета — два лични, един служебен, и проверявам да не би да са заредени. Още държа служебното оръжие, когато на вратата се чука. Е, не толкова се чука, колкото се блъска.

— Ехо! Моля ви, бъдете си вкъщи! Помощ!

— Облечи се, но стой тук — сопвам се на Шевон, зареждам оръжието и смъквам телефоните си от зарядните.

— Мерседес…

— Просто го направи! — затварям вратата на спалнята и се насочвам към входната врата с всичките й ключалки, веригата и шпионката. Отпред има момиче с окървавено лице и паникьосано изражение, но не виждам следи от кола или друг човек.

— Аз съм Мерседес — провиквам се през вратата и чувам момичето треперливо да си поема дъх. — Ще отворя вратата, става ли? Но трябва да останеш там, където си в момента. Ще можеш ли?

— Мога… мога да го направя. Ще се справя.

— Добре. Ще чуеш ключалките да щракат, не се притеснявай, тук съм… — пъхам телефоните в колана на клина си и отключвам с една ръка. Когато вратата се отваря, момичето се люшва напред, но се сдържа и само кърши ръце.

На дванайсет-тринайсет е, немного по-голяма от Сара според мен, с очила, които са килнати на носа й. По лицето и двете й ръце има кръв, стекла се е по предницата на дългата й туника, която е и единствената й дреха над бельото. Освен това има синини по ръцете и по видимата част на гърдите. Струва ми се, че на ключицата забелязвам и прясно изгаряне от цигара.

На алеята или тротоара няма други паркирани коли, освен моята и на Шевон, няма и такава, която чака на празен ход или се отдалечава, нито следи от друг човек около къщата.