Лятото на ангелите [bg]

Веднага щом Емилия се отпуска пред Холмс и парамедика, аз се отдръпвам от нея чак в другия край на верандата и сядам на перилото. Едисън и Стърлинг ме следват.

— Ще се погрижим Шевон да се прибере без проблеми — уверява ме партньорката ми и каца до мен.

— Благодаря!

Седим мълчаливо, докато Холмс приключи с въпросите и изпратят Емилия до линейката, увита в лъскаво сребърно одеяло.

— Няма мече — забелязва Стърлинг.

— Изпуснала го е в тревата през няколко къщи оттук — подхвърля Холмс, която се присъединява към малката ни групичка. — Марки тъкмо го прибира.

Извъртам се на перилото и естествено, един от униформените полицаи наистина вдига познато на вид бяло мече. С въздишка се обръщам отново.

— Успя ли да допълни нещо?

— Малко. Когато се борели, убийцата се разстроила и й проличал южняшкият акцент.

Обмисляме това сведение известно време, преди Стърлинг да си прочисти гърлото.

— Някаква конкретна част от Юга?

— Не. Но според Емилия си проличало едва когато жената се ядосала. Иначе речта й била съвсем книжовна… — Холмс си прибира тефтерчето, вдига глава и се ококорва срещу мен.

— Господи, Рамирес, кого си ядосала толкова много?

Вдигам ръка да проследя белезите по бузата си, сега почистени от грима.

— Отдавна беше.

— Твърде широки ми се виждат за нож.

— Счупена бутилка.

— Господи… — повтаря отново детективката. Разтрива очи и рони люспици засъхнала кръв от стискането на ръцете на Емилия. — Миньоне току-що стигна до къщата. Казва, че поне на пръв поглед историята се потвърждава. Има следи от борба по коридорите, също и в двете стаи.

— Подавано ли е оплакване срещу баща й?

— Тя ли ти каза?

— Не с толкова много думи.

— Нали спомена, че агент Райън е вътре?

— Да. Чухме чукане на вратата и виковете на Емилия за помощ, така че й казах да стои в спалнята, а аз излязох отвън.

— Добре, в такъв случай ще ида да поговоря с нея, ако нямаш против. Предполагам, че вътре ще е по-спокойна?

— Там, където не вижда кървавите следи? Определено.

— Гостуването й означава ли, че двете сте се сдобрили? — пита Едисън, след като Холмс влиза в къщата.

— Не. И предвид случилото се след това…

Стърлинг ме побутва с коляно.

Не ми се струва, че предстоят голямо скарване и отчаяна битка за спасяването на връзка. Шевон ще си тръгне и според мен… май нямам нищо против. Три години и ето така умира връзката ни, но дали всъщност някоя от нас има вина? Тя не е в състояние да понесе тази ситуация, а аз не мога да продължа с преструвките и вероятно и двете ще сме по-добре след края.

Болката ще дойде по-късно, разрезите са твърде дълбоки, за да се отрази незабавно.

Шевон излиза от къщата, съпроводена от Вик и Холмс, с подуто и зачервено от плач лице; с два пръста носи найлонова пазарска торбичка, в която е прибрала всичко, оставено при мен. Поглежда ме, потреперва и решително се обръща към колата си. Стърлинг се изхлузва от перилото и взима ключовете от другата ръка на Шевон, като нежно я подкрепя надолу по стълбите и към автомобила. Вик ни кима и се насочва към своя ван. Ще ги последва до Феърфакс и ще върне Стърлинг просто за да са сигурни, че приятелката ми ще се прибере без проблеми. Надявам се да им бъде благодарна, когато шокът отмине.