![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
Агентът от специалните части тихомълком пристъпваше покрай паркираните коли. Беше с черна униформа - жилетка от кевлар, дочени панталони с джобове на бедрата, шапка без периферия и ръкавици. Към цевта на автомата му беше закрепен мощен фенер. Изведнъж под подметката му изхрущя счупено стъкло.
Агентът докосна микрофона си и прошепна:
- Тук Алфа Три. Открих нещо.
За секунди около него се появиха десетки мъже от местната полиция и специалните части. Алфа Три посочи с автомата си счупения прозорец на колата и каза:
- По седалката има кръв.
Капитан Роналд Хол, водачът на елитните специални части, надникна в автомобила, после с рязък жест нареди на хората си да продължат напред. Те се подчиниха тутакси и се втурнаха в мрака. При пълномащабна операция като тази той бе командващият. Залавянето на беглеца бе негово задължение.
- Останалите веднага се върнете в болницата! - извика капитан Хол.
Навсякъде имаше полиция.
Слушалката на Хол изпращя.
- Тук Алфа Пет. Открих нещо.
Лъчите се насочиха към агента, който беше само на десетина метра настрани. Той сочеше нещо на земята с автомата си.
- Бинтове - каза агентът. Свали едната си ръкавица и ги докосна. - Още са топли.
Това означаваше, че беглецът трябва да е наблизо.
Един местен полицай небрежно се облегна на багажника на очукан бял форд. Под тежестта му капакът изщрака и се затвори!
За ужас на Уилсън механизмът се заключи точно над главата му. Не беше имал време да затвори капака както трябва. Дали го бяха открили? Остана да лежи абсолютно неподвижно в тесния багажник, като се мъчеше да не издава нито звук.
- Съсредоточете издирването към Алфа Пет - нареди капитан Хол, махна ръка от микрофона и добави ядосано: - Казах да се връщате в болницата. Това е заповед! - Не харесваше полицията на окръг Харис - бяха арогантни, некадърни и непрекъснато му се пречкаха.
Полицаят нервно посочи багажника на белия форд и погледна озадачено ключалката.
- Мисля, че трябва да...
Капитан Хол гневно го сграбчи за ризата, за да е сигурен, че ченгето го е разбрало.
- Казах, връщайте се в шибаната болница! Знам какво правя! - И го изблъска към болницата. - Това е заповед! - Изобщо не беше в настроение да му се правят на умни.
Както му беше заповядано, полицаят тръгна към сградата.
Уилсън не смееше да помръдне. Светлината на фенерите проникваше през малките дупки от ръжда в ламарината на колата. Секундите се изнизваха. Поради някаква причина полицаите явно не бяха разбрали, че е тук. Уилсън се беше свил неудобно върху някакви малки картонени кутии. Предпазливо обърна една към светлината. На етикета пишеше „Фармацевтичен морфин, 50 ампули в кутия“.
Отвън агентите на специалните части претърсваха паркинга в посока към промишления район зад болничния комплекс. Не откриха нищо. Беглецът би трябвало да е сериозно ранен, помисли си Хол. Как би могъл да се измъкне за толкова кратко време?
- Трябва да претърсим колите - обади се заместникът му лейтенант Гудман. - Трябва да е някъде тук.
Хол си погледна часовника и каза:
- По-бързо обаче. Времето ни изтича.
Полицаите бяха стратегически разположени по двойки на всеки ъгъл на основната болнична сграда с извадени оръжия. Над шейсет мъже и жени бяха изведени през двойната врата в студената нощ.
- Защо ни изкарвате навън? - попита един мъж.
- Кой ще се грижи за пациентите? - извика друг.
Бяха извели целия дежурен персонал на спешното отделение - доктори, медицински сестри, санитари и служители от администрацията.
Лейтенант Гудман се обърна към тълпата.
- Трябва да разчистим района, дами и господа. - Посочи служебния паркинг. - Искаме всеки да посочи колата си, за да бъде огледана. Това се прави за собствената ви безопасност.
Вратата на болницата се отвори отново и полицаите изтикаха навън кльощав чернокож мъж с бейзболен каскет на „Хюстън Астрос“. Джордж Ч. Уошингтън имаше плитки до раменете и златни обеци на двете уши. Беше с пурпурна тениска, сива престилка на санитар, джинси и маратонки. Най-характерната му черта беше липсващ преден зъб.
Джордж никога не беше виждал толкова полиция накуп и бързо заключи, че това е някакъв капан. Със сигурност бяха тук заради факта, че беше откраднал достатъчно морфин, за да качи на черешата половината жители на Хюстън. Трийсет и две кутии, ако трябваше да е точен. Беше ги отмъкнал завчера от склада.