Честотата на Шуман [bg]

Хрумна му нещо.

Изкуцука до масата и я отмести. Половината контакти бяха сини, другата половина —червени. Две независими електрически мрежи. Той взе тръбата на системата, вкара иглата в синия контакт и стисна пакета с физиологичен разтвор. Остави го да тече няколко секунди в стената, след което премести тръбата от другата страна и направи същото с червен контакт. Постави пръсти на двете копчета, затвори очи и ги натисна.

Ослепителна бяла светлина проблесна от стената и опари ръцете му. Уилсън отскочи с вик, а светлините в коридора угаснаха и всичко потъна в непрогледен мрак.

-      Активирай Опосум - нареди той.

Потокът кръв до чувствителните на светлина клетки в задната част на очите на Уилсън - macula lutea - се увеличи до максимум. Естествените резерви на витамин А стимулираха оптичния нерв, зениците му се разшириха, нощното зрение се задейства и стаята постепенно дойде на фокус в черно и бяло.

Времето беше от решаваща важност. Уилсън надникна през прозорчето в коридора и видя двете сестри вкопчени една в друга в пълния мрак. Отвори безшумно вратата и изкуцука навън.

-      Чу ли? - попита едната сестра. Беше го усетила.

-      Целият е изпотрошен, няма начин да стане - прошепна другата.

Уилсън беше само на метри от тях и вървеше към стълбите в края на коридора. Имаше чувството, че се намира в някакъв шантав сън. Пътуването във времето до това странно място беше абсурд, изпоцапаните бинтове, увити около тялото му - нелепост. Раздраните му дрехи, нощното зрение - всичко беше ненормално, като в някаква тъпа игра. Но въпреки това Уилсън отчаяно се мъчеше да гледа на положението си в перспектива. „Съсредоточи се - повтаряше си непрекъснато. - Не се разсейвай“.