Предатели [bg]

— Тогава как?

— Мисля, че вече са били там. Открили са скривалището на Бъркшър преди нас и са започнали да го наблюдават. Очевидно са го претърсили, но не са намерили нищо. После се появихме ние и свършихме тяхната работа. Трябваше само да вземат флашката от нас. Може да се каже, че им направихме голяма услуга.

— Това означава, че разполагат с доста хора и ресурси.

Декър кимна.

— Означава също така, че ще ни бъде трудно да ги проследим. Но ни подсказва, че Бъркшър е била замесена в нещо много сериозно.

— Нещо, свързано с миналото ѝ?

— Да.

— Възможно ли е тези да са я търсели?

— Не бих се учудил, ако са я издирвали от години. След убийството ѝ във всички медии се появи нейна снимка. И тогава са я познали.

— Но как са открили скривалището ѝ толкова бързо? Нали предположи, че са ви изпреварили?

— Добър въпрос, на който нямам отговор.

Помълчаха няколко минути и Декър погледна часовника си. Минаваше четири.

— Томас Амая ще се прибере скоро.

— Знам. Когато разбрах, че Дани рисува, купих скицник и моливи. Мога да използвам това като повод да ги посетя.

— Устройва ме.

— И ако Томас ми каже кои са онези типове?

— Тогава ще мислим какво да правим.

— Може да не проговори от страх, че ще му направят нещо… на него или на Дани.

— Той вече пострада. Освен това подозирам, че онези бяха обикновени биячи. Някои местни банди си падат по насилието.

— Но вече знаят, че и ти си тук, Декър.

— Рядко оставам незабелязан. Но след като разбраха, че работя за ФБР, едва ли ще ни направят нещо.

— Няма гаранция.

— Животът не дава гаранции за нищо.

Джеймисън извърна поглед.

— Ще поговоря с тях още тази вечер.

— Идвам с теб.

— Но сътресението ти…

— Дотогава ще има достатъчно време мозъкът ми да си почине.

— Мислех, че искаш аз да реша този въпрос.

— Ще те оставя ти да говориш. Но както сама каза, вече съм замесен в тази история. Ще се постарая да я доведа до край.

Тя се усмихна уморено.

— Хайде да те видим и теб как се справяш с няколко задачи едновременно.

— Да се надяваме, че и двамата ще се справим — отвърна Декър.