Шестата жертва [bg]

Хвърлих му една усмивка през рамо, после се върнах до мястото си със задачата, която имахме с Конклин. Набрах номера на Гилда Грей и я хванах вкъщи.

— Не мога да дойда сега. В девет и половина имам среща с клиент — възрази тя.

— Госпожо Грей, изчезнало е дете.

— Слушайте, мога да ви разкажа всичко за около десет секунди по телефона. Разхождах кучето ни по, „Дивисадеро“. Вървях след него и тъкмо прибирах вестника, когато малкото момиченце и бавачката му пресякоха улицата.

— Какво се случи после?

— В този момент гледах кучето. Гледах надолу и сгъвах вестника, разбирате ли? Стори ми се, че чух детски писък, когато погледнах нагоре обаче, видях някой със сиво палто, който отваряше вратата на минивана. Видях в гръб и палтото на бавачката, когато я натикаха в колата.

— Някой със сиво палто. А видяхте ли човек на волана?

— Не. Чух как ванът завива на ъгъла. После, както вече обясних, чух силен изстрел и видях нещо подобно на кръв да опръсква задното стъкло. Беше ужасяващо.

— Можете ли да добавите нещо към описанието на този някой?

— Сигурна съм, че беше бял.

— Висок, нисък, някакви отличителни белези?

— Не обърнах внимание, съжалявам.

Попитах госпожа Грей кога ще може да дойде да погледне снимки на заподозрените, а тя попита:

— Имате ли снимки на главите отзад?

Отвърнах й:

— Все пак благодаря.

После затворих. Погледнах в светлокафявите очи на Конклин. За половин секунда потънах в тях.

— Значи пак ще се наложи да проверяваме перверзници? — попита той.

— Да, ще се наложи, Ричи. Вземи си кафето.