![Кодът на Атлантида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/0/kodt-na-atlantida-bg-download.jpg)
Кодът на Атлантида [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859991
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Атлантида [bg]». Краткое содержание книги:
— Продължавай да наблюдаваш — заръча Галардо. — Не искам да го изпускаме.
Прекъсна връзката и остави телефона в скута си.
В колата имаше още трима души. Ди Бенедето седеше зад волана. Двама от онези, които използваха за операциите в Русия, седяха отзад. Всички бяха въоръжени. По-точно, тежковъоръжени.
Галардо искаше да е възможно по-далеч от Москва. Макар да нямаше признаци, че столичната ФСБ е попаднала на следите на убийците на Юлия Хапаева, той през цялото време имаше чувството, че е на прицел в тази страна. Във Федералната служба за безопасност напоследък работеха доста интелигентни служители. И далеч не всички бяха подкупни.
Няколко минути по-късно видя как Лурдс и младата жена излизат от терминала и се насочват към паркинга на колите под наем. Качиха се в една лада по-нов модел и потеглиха.
— Добре — каза Галардо на Ди Бенедето. — Да видим къде отиват.
Ди Бенедето с лекота се престрои в движението, като засече едно такси. Шофьорът ядосано наду клаксона. По обичайния си маниер Ди Бенедето му отговори със среден пръст и продължи нататък.
Галардо се обади на другите три автомобила, които бе приготвил за пристигането на професора, за да им съобщи местоположението си и да им нареди да се задействат. С повече коли винаги беше по-лесно да следиш изкъсо жертвата си. Ди Бенедето познаваше московските улици. Същото се отнасяше и за останалите шофьори. Галардо беше сигурен, че Лурдс няма да им се изплъзне.
Следяха го на етапи, като често сменяха колите, за да не събудят подозренията му. Вероятността за това беше малка. Въпреки че бе обиколил целия свят, Лурдс не би трябвало да е запознат с тези коварни похвати. И той нито веднъж не даде знак, че е усетил преследвачите си.
Скоро стана ясно накъде пътува професорът.
Галардо отново вдигна телефона, този път, за да говори с Мурани.
Апартаментът на кардинал Стефано Мурани
Ватикана
21.08.2009
Мурани седеше зад бюрото си, покрито с копия на древни карти и стари книги, които бе изучавал години наред. Разкопките на отец Емил Себастиан в Кадис предизвикаха преразглеждане на старите истории и добавиха нови факти към онези, с които разполагаше Обществото на Квирин.
Гледаше умърлушено познатите материали, опитвайки се да ги види с други очи и да изтръгне тайните, които се криеха в тях.
Не тайни — поправи се той. — А една-единствена.
Взираше се в снимките на звънеца и негодуваше, задето водачите на Обществото го бяха отнесли. Страхуваха се от него, изпитваха същински ужас от силата, която представляваше. Звънецът беше първото физическо доказателство за достоверността на легендите, предавани през поколенията за Атлантида и всичко, което бе станало някога.
Въпреки че архиепископите от Обществото на Квирин бяха научили историите от своите предшественици и всеки един избираше наследника си сред духовенството и с одобрението на останалите епископи, досега никой не беше виждал доказателство за съществуването на Тайната.
Когато влезе в Обществото на Квирин, Мурани не вярваше в нея. Църквата пазеше много тайни и някои от тях се бяха оказали само легенди.
Но не и тази. Тази е истинска.
Появата на звънеца постави Обществото в затруднено положение. Едно беше да пази някаква тайна, а съвсем друго — да се приеме, че тя е истина и че има силата да унищожи света.
Или да го преобрази, помисли си Мурани. Именно това беше идеята, в която се бе вкопчил така ожесточено.
Вдигна очи от книгите и картите пред себе си и се обърна към телевизора. CNN повтаряше серия от поредицата „Крайна цел — Атлантида?“, която бяха излъчили снощи.
Взе дистанционното и включи звука.
Репортерът бе млад американец на име Дейвид Силвър.
Мурани разсеяно се запита дали името не е съкратена версия на еврейското Силверман. По свой начин евреите бяха почти толкова лоши, колкото и мюсюлманите. И едните, и другите хулеха Църквата и Истината. През всички тези години неизменно бяха изсмуквали силата на Светия престол.
— … разкопките в Кадис са в напреднала фаза — говореше Силвър. — Но все пак вървят бавно. Както ми бе обяснено, през хилядолетията в района са съществували няколко селища и всяко от тях е оставило следи в стратиграфията на обекта. Обикновено новият град е бил издиган върху руините на стария. Отец Себастиан изглежда много развълнуван от всяка находка.