Странният рицар на свещената книга
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странният рицар на свещената книга». Краткое содержание книги:
Разбрах го веднага. Но Лада и Влад не го разбраха. Взираха се тревожно в лицето му, обичаха го, мислеха, че е трескав. Той търпеливо им обясни:
— Свещената книга не бива да остава край сандъчето. Доминиканеца разбра, че Боян се е побратимил с богомили, и ще го убие, както ще убие и нас. Ако оставим ей така сандъчето с лъже-Свещената книга, да я намери, Доминиканеца никога няма да повярва, че сме я изоставили. Той трябва да тича след нея, да се бори за нея и да тържествува, когато я намери.
Сърцето ме болеше толкова силно, че се превих напред. Влад и Лада скочиха като един човек, ослепени от прозрението, че Ясен ще се жертва за книгата.
Влад извика:
— Не!
Лада извика:
— Не!
Аз мълчах коленичил, превит на две. Огънят гаснеше. Лада падна на колене пред мене. Молеше ме:
— Ти можеш да го спасиш. Ти си силен.
От какво да го спася? От разкаянието, от разрухата, от спомените? Нима тя ме мислеше за Бог? Влад каза:
— Не му позволявай.
Ясен каза:
— Бояне, покажи ми истинската Свещена книга.
Бавно освободих книгата. Леко изтръсках рогатината, свитъкът се измъкна като змия и легна до огъня върху блестящите мидени черупки. Опасана бе с ремък, сивееха оловни печати. Ясен гледаше книгата. После посочи към морето.
Навътре влизаше тесен скалист ръб, само крачка широк, който свършваше с висока скала. Скалата не се виждаше в мрака, присъствието й се отгатваше, защото гасеше звездите. Ясен каза:
— Ще се кача на скалата. Когато Доминиканеца ме стигне, ще му кажа, че ако се опита да вземе книгата, ще скоча с нея в бездната. Ще скрия грижливо сандъчето на скалата, но той ще го намери.
И добави:
— А вие — вие ще бягате със Свещената книга.
Не бягахме. Заобиколихме широк залив и стигнахме нос, от който се виждаше скалата с Ясен. Там спряхме. Дори Боян от Земен не можеше да продължи пътя си, макар рогатината да тежеше в ръката ми. Легнахме на скалите и гледахме към Ясен над вълните, през залива. Разсъмна. Виждахме го изправен на скалата. Чакахме цял ден, квасехме устните си със солена вода.
Видяхме как дойде Доминиканеца чак когато слънцето слизаше над морето. С него имаше само четирима кумани. Видяхме, че спряха под скалата. Дори да улучеха Ясен със стрела, той щеше да падне с книгата в морето.
Не чувахме думи, далеч бяхме. Ясен стоеше на скалата, Доминиканеца и хората му — на скалистия ръб. Слънцето залязваше. Бавно падаше здрач.
Мръкна. Не виждах вече Ясен, но виждах лицата на Влад и Лада. Тя — Лада — ме гледаше като обезумяла, погледът й молеше с непоносима болка. Тя прошепна:
— Ти можеш.
Мълчах. Влад каза:
— Бояне, ти си силен човек. Но за мене си прекалено жесток.
Вдигнах рогатината и я целунах. Желязото леденееше. Лада спусна клепки и угаси сиянието на очите си. Влад тихо възкликна:
— Гледайте!
Изгряла бе пълна луна, през морето все тъй вървеше лунна пътека. От скалата се откъсна черно петно — глава на човек. Ясен бавно се отдалечаваше, заплувал по лунната пътека.
И се стопи.
ОСМИЯТ ДЕН
1.
Втори беше Влад. И така — първият пазител на Свещената книга падна прострелян, но даде крилете си на книгата. И тя отново пое своя път.
Лада и Влад ме мразеха. За тях аз предадох Ясен. От страх. Наистина можех да се боря с меч в ръка, но ако изгубех — с мене щеше да изгасне и пламъкът на книгата. Не исках да се оправдавам. Тежко е да пътуваш с двамина спътници, които не ти говорят. Стисках зъби и стисках в ръце рогатината.
Доминиканеца отново ме посрещна — този път на брега на Прованс. Мислех си, че ще открият измамата с книгата едва в Рим, но богомилите допуснаха грешка. Вината е моя. Лъжливата книга имаше първа страница, а листът от истинската книга лежеше в затвора на еретиците, в замъка на Светия ангел. Доминиканеца не издържал на изкушението, разчупил печатите на свитъка и веднага разбрал, че съм го измамил.
Спомням си очите, с които ме гледаше в стана на пиратите. Уверен бях, че сега той иска да получи не толкова книгата, а мене, който се бях осмелил да измамя самия папа.
Не можехме да вървим по пътя, предначертан в Търнов. Залутахме се в Босна. Стигнахме до Ломбардия, в еретическата община Конкорецо, до Милано. Върнахме се До морето и намерихме кораб, който ни свали на брега на Прованс.
2.
Когато лодката стигна брега, Влад вдигна Лада и я пренесе до мокрия пясък. Той отново бе облякъл ризницата на барон Д’Отарвил. Лада беше в дрехи на паж. Аз обърнах кожената торбичка с парите и изсипах всички монети в дланта на моряка, който стоешена кормилото на лодката. Разтърсих я над отворената длан, за да покажа, че в нея не остава нито монета. Лодката се отдалечи. Ние останахме сами на брега. Положих рогатината на пясъка и коленичих до нея. Изрекох на провансалски: