Родена магьосница

— Не мисля, че мъжът ми знае как да обича.

— Ще трябва да го научиш — каза Йоме. Лицето й беше изпълнено със загриженост. — Винаги трябва да даваш пример. Не всеки се научава лесно да дава любов. Чувала съм, че за някои да се научат на любов е почти невъзможно. Държат чувствата си скрити като под броня.

Само преди малко Мирима си бе помислила същото — че има чувството, че се опитва да разкъса бронята на мъжа си. Тя поклати глава.

— Толкова е изпълнен със самоомерзение. Как да докажеш любовта си на човек, който отказва да я види или да й повярва?

— Ти се омъжи за него — каза Йоме. — Това би трябвало да му подсказва нещо.

— Бракът беше почти уговорен.

— Отиваш с него в Инкара. Не може да не забележи това.

Мирима объркано поклати глава.

— Може би ще се научи да обича теб, когато заобича себе си — каза Йоме. — С него стават големи промени, прави големи крачки. Отказал се е от това, което е постигнал в живота, изгубил си е даровете. Затворил се е в желязната броня на воин, един великолепен човек, който се бори да излезе от тази черупка. Помогни му да го разбере.

Мирима изведнъж разбра Боренсон. Йоме й казваше, че не е знаел как да обича, защото никога не е бил обичан истински.

Много беше слушала за него, за репутацията му на човек, който с мрачно лице приема всякакво предизвикателство, който се смее по време на битка. Разбира се, че щеше да се смее в битка. Смъртта за него не значеше нищо. Щеше само да му донесе облекчение от болката.

Горе на пътя бойците на Габорн се бяха качили по конете, готови да тръгнат. Габорн извика на Йоме:

— Готова ли си?

Йоме стисна ръцете на Мирима и бързо закрачи към съпруга си.

Мирима тръгна към фургона при Боренсон.

— Иска да отнеса послание на крал Зандарос — каза й той. — Когато стана готов за път.

— Ще го направиш ли?

— Когато съм готов. — Само при мисълта за това потръпна от болка.

— Трябва да ти кажа нещо — промълви Мирима. — Знам, че твърдиш, че вече не ме обичаш. Но аз все пак съм твоята жена и може би е достатъчно, че аз те обичам.

Дълго време той лежа мълчаливо. Мирима само докосна ръката му.

След малко той бръкна под туниката си и опипа раната в слабините си. На лицето му се изписа обърканост.

— Какво има? — попита Мирима. — По-малко мъж ли си, отколкото смяташе, че си, или повече? — Той продължи да се опипва, неспособен да схване какво става. — Бинесман те лекува — обясни Мирима. — Казва, че ще си готов за път след час. След време може да се възстановиш напълно.

Изразът на почуда и облекчение, появил се на лицето му, стопли сърцето й. За миг той сякаш изгуби дар слово, не можеше да повярва на късмета си. Накрая промълви предпазливо:

— Ако чародеят успее да ми върне и топките, ще го завлека в най-близкия хан и ще му купя половница ейл.

Мирима се усмихна топло и го сряза:

— Половница ейл? Само толкова ли струваха?