Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
— Кълна се в Дървото!
Лицето му се беше вкочанило. Изглеждаше слисан, сякаш някой го бе халосал по главата със суровица без явна причина.
— Кълна се в Дървото… — Знаеше нещо неизвестно за Йоме, усети тя. Или може би просто подозираше нещо. — Ама ти сигурна ли си, че тази Истинска господарка е хала, а не е някакво друго същество?
— Видях я — увери го Ейвран. — Огромна е, но си е просто хала.
Бинесман поклати глава, сякаш не можеше да го повярва.
— Не ще да е просто хала.
— Казваш, че свързва тези печати — обърна се Габорн към Бинесман. — Какво ще правим сега?
— Ами тя се кани да свърже Силите на Огъня и Въздуха срещу нас — каза Бинесман. — Земята и Водата ще се смалят. Животът ще… ще се промени из корен, не смея дори да си представя последствията.
Джеримас заключи:
— Тя ще унищожи света!
— Не! — каза Ейвран. — Тя не иска да унищожи света — просто… ще го промени в място, където ние няма да можем да живеем повече.
— Възможно ли е това? — попита Габорн Бинесман.
Чародеят се навъси и се почеса по брадата.
— Щом може да разбере толкова късове от Главната руна, светът не е виждал толкова могъщо същество…
— Ейвран — прекъсна го Габорн. — Трябва да намеря тази Истинска господарка. Трябва да я убия, и то час по-скоро. Как мога да стигна до нея? Казваш, че не можеш да ми нарисуваш карта. Но също така твърдиш, че научаваш, като ядеш мозъци на хали. Има ли някакъв вид хала, която трябва да изядеш, някоя, която знае пътя… някоя съгледвачка например, или вияч?
Ейвран го погледна. Очите й бяха изпълнени с нещо неописуемо. Йоме долови едновременно и отвращение, и смут, и желание да помогне.
— Може би! — каза детето. — В долния свят има означения… указани посоки.
— Посоки ли? — удиви се Габорн. — Значи трябва да разбереш по-добре езика им? Можеш ли да получиш това от която и да било хала?
Ейвран поклати глава и отвърна смутено:
— Не. Не всички хали говорят на един и същи език.
— Какво? — попита Габорн. — Също като роуфхейвънския и тайфанския?
Ейвран се опита да обясни.
— Не точно това. Но един дърводелец не говори като воин, нали? Той си има свои думи за сечивата и за нещата, които прави с тях, има си собствен език. При халите е същото. Всички те си имат различни работи. Ако искаш да стигнеш до Истинската господарка, трябва ти точно определена хала. Халата… за нея няма име. Има само миризма.
— Означена ли е по някакъв начин? — попита я Габорн.
Ейвран сбърчи вежди.
— Тя е… Пазач на пътя — заговори бавно момичето, сякаш търсеше подходящото описание. — Тя е Майстора на пътя. Знае накъде водят пътеките в Долния свят и кои врати са заключени, и как се пазят.
— Колко от тези чудовища вървят с ордата?
— Едно.
— Само едно?
— Да! — закима Ейвран и очите й светнаха. — Само едно — едър мъжкар, с трийсет и шест пипала и огромни лапи, и руни по мишците. Аз… сигурно ще го позная, ако го видя, ще му надуша миризмата!
Габорн погледна Йоме. Очите му бяха измъчени, изражението — като на уловено в капан животно. Йоме разбра, че тръгва, че ще тръгне към някакво място, където тя няма да посмее да го последва.
— Господа — обърна се Габорн към рицарите в хана. — Пригответе конете. След час тръгваме за Карис.
Нещо дребно
Чудесата са нещо толкова обикновено, като сапуниче или паяжинки. Хората обикновено го забравят, докато не чуят плача на новородено.