Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Мирима дълго не можа да измисли какво да каже.
— Все пак аз съм твоята жена. — Виждаше ясно терзанията му, а се чувстваше неспособна да се доближи до него. Твърде много го беше наранил Радж Атън. — Защо просто не те уби?
Боренсон изпъшка, надигна се в сламата.
— Не знам. Радж Атън обикновено не прави такива стратегически грешки.
В гнева му имаше яд, потисната ярост. Това й хареса. След като беше разгневен, това поне му даваше някакъв повод да иска да живее.
Чу стъпки зад себе си и се обърна.
По пътя крачеше Габорн, с помръкнало от тревога лице. С него беше Йоме — изглеждаше по-стъписана от раната на Боренсон, отколкото от всичко друго.
Дойдоха право при фургона.
— Как си? — попита Габорн.
Боренсон отвърна уморено:
— Чувствам се чудесно, милорд. А вие? — Трудно беше да не се долови сарказмът му.
Габорн го пипна по челото.
— Треската ти я няма.
— Радвам се, че това е всичко, което ми го няма.
— Аз… Дойдох да ти благодаря за всичките ти усилия. Ти даде много на Мистария.
— Много… Само съвестта си, живота на Посветителите си и топките си — каза Боренсон. Още не знаеше за заклинанието, с което го бе обвил чародеят, надеждата за изцеряване. Говореше с болка. — Има ли още нещо, което да желаете, ваше величество?
— Мир и здраве за теб и всичките ти близки — каза Габорн, — и земя без войни, където хората никога да не са чували за Радж Атън, за хали и за Сияйни на мрака.
— Дано се сбъднат желанията ви — каза Боренсон.
Габорн въздъхна.
— Има силари, които да помогнат да се възстановиш по-бързо, ако ги искаш.
Очите на Боренсон се замъглиха от болка. Изглеждаше уязвен и прекършен.
— Колко можете да ми отделите?
— Колко ще искаш?
— Достатъчно, за да убия Радж Атън — каза Боренсон. — Вярно ли е, че все още е жив?
Габорн не се поколеба.
— Не мога да ти дам толкова много. — Сега и в очите на Габорн се четеше болка. Искаше му се да се отдаде на гнева, искаше Боренсон да си получи отмъщението. Ако някой на този свят го заслужаваше, то това беше Боренсон. Беше принуден да убие деца, изкусени от Радж Атън да станат негови Посветители. Беше принуден да убие дори хора, които наричаше свои приятели. Радж Атън го бе лишил от мъжеството му.
Боренсон с мъка се надигна на страницата на фургона, сякаш искаше да докажа решимостта си.
— Бях най-добрият гвардеец на служба при баща ти. Ако има някой на този свят, който може да го срази…
— Не можеш — промълви Габорн. — Не можеш. Земята го забранява. Заради всички нас…
— Но ти си дошъл, за да поискаш от мен услуга — рече Боренсон. — Познавам го по израза на лицето ти. И ми предлагаш силари…
— Сто на брой — каза Габорн. — Не повече.
Силарите бяха много. Над два пъти повече от даровете, които бе притежавал преди.
Йоме хвана Мирима за ръката и я дръпна настрана, за да могат двамата мъже да си поговорят насаме.
— Какво става? — попита Мирима.
— Габорн има нужда от мъжа ти. Трябва да занесе послание до крал Зандарос с молба за мир. След това, което го сполетя, му е много трудно да го помоли.
— Разбирам.
Мирима знаеше, че Боренсон ще отнесе посланието. Преди осем дни той се бе заклел да отиде в Инкара и да потърси легендарния Дайлан Чука, Дара всечовешки, с надеждата, че ще научат от него как да победят халите и Радж Атън. Беше се канил да замине тайно, да се промъкне крадешком в страната, защото границите на Инкара бяха затворени за хората от Роуфхейвън от десетилетия.
Но веднага схвана как отнасянето на това послание ще помогне на каузата им. Ако Боренсон успееше да убеди Зандарос, че за него е най-добре да се съюзи с Мистария, Зандарос можеше дори да им помогне да намерят Дайлан Чука. А дори да не успееше да го убеди, то поне носенето на предложението щеше да даде на Боренсон повод да прекоси границата.
— Къде ще получи Посветители? — попита Мирима, докато крачеха покрай речния бряг.
— Има един облекчител в Карис — отвърна Йоме. — Мъжът ти може да получи дарове там.
— Градът е в развалини — възрази Мирима. — Сигурна ли сте, че ще е безопасно? Проклятията на халата магесница така са задръстили въздуха, че навсякъде избухват болести!
— Ще трябва да отложи за малко жизнеността, но Батен е на пътя. Габорн ме увери, че съпругът ти може да получи дарове там.
Мирима замълча. Никога не беше виждала карта на Мистария, представа нямаше къде се намира Батен, въпреки че името й беше познато. Беше голям град в далечния юг, в лозарската област покрай планините Алкаир. Мнозина богати благородници често зимуваха там.
— Ти ще заминеш ли с него? — попита Йоме.
— Ако ме приеме… И дори да не ме приеме.